Президентът Саакшвили на няколко пъти използва конституционното си мнозинство, за да променя основният закон на Грузия. Неговият антураж, както и самият Саакашвили са модернизатори, а не демократи. Логиката на управлението на грузинският президент е, че не може да се разхлабва властта в Тбилиси, тъй като това би довело до хаос и връщане назад.
Тази логика звучи убедително, но е лъжлива. В Грузия съществуват достатъчно предпазни механизми, които не биха позволили страната да се тласне към безвластие и управленческа суматоха.

След руско-грузинската война от лятото на 2008 година Саакашлвили се смята за развалена стока – егоцентричен и ненадежден лидер. Вашингтон повтаряше на Саакашвили, че САЩ подържат Грузия, но тя трябва да се въздържа от конфронтация с Русия, заради Абхазия и Южна Осетия – двете откъснали се от Грузия автономни провинции. Саакашвили обаче положи огромни усилия, за да разсее отрицателния си образ и да бъде реабилитиран от САЩ и Запада.

Тези дни Саакашвили ще бъде приет в овалния кабинет на Белия дом. Президентът Обама ще заложи на положителните черти на личността на грузинския президент. Саакашвили вече доказа, че може да взима правилни решения, като не използва правото си на вето за влизането на Русия в Световната търговска организация. В общи линии, Грузия при Саакашвили може да бъде характеризирана като двойствена смес от неруска и антируска политика.

И така, Саакашвили не можа да издържи изпита за демократичност. През 2004 година грузинският президент измени конституцията на Грузия, за да засили собствените си пълномощия. Миналата година президентът, чийто мандат изтича  в началото на следващата година, отново промени конституцията като прехвърли значителна част от пълномощията в ръцете на премиерския пост, подобно на Путин. Самият Саакашвили избягва да отговаря на въпроса дали той върви по пътя на Путин във върховната власт.

Ако Саакашвили, достойно слезе от политическата сцена, когато изтече президентския му мандат, той ще позволи на Грузия да развие по-плуралистична политика, включително в президентството и в правителството. С това той би дал добър пример на другите държави в постсъветското пространство, които са установили една или друга форма на авторитарно управление. В противен случай Саакашвили ще потвърди очерталата се тенденция след разпада на Съветския съюз за налагане на авторитарни режими в бившите съветски републики.

На Юг от Русия, в многонационалния Кавказ, Грузия се очертава като важен фортпост за амреканския натиск върху слабините на Русия. От друга страна обаче самонадеяният и своенравен грузински президент е трудно предвидим и без необходимите баланси, които биха послужили като доказателство, че САЩ подържат в постсъветското пространство демократични и  неконфликтни съседи на Русия. Това са причините, поради които САЩ охладиха отношенията си с Грузия и така тя престана да бъде геополитически съюзник на САЩ във възловия район на Кавказ.