Гърция яростно отхвърли предложението за външен контрол над нейния бюджетен дефицит. Финансовият министър на Гърция Евангелос Венизеус отхвърли предложението за спасителен пакет от 130 милиарда евро, в замяна на което да бъде назначен европейски комисар, който да следи бюджетния дефицит и да налага вето върху решенията на гръцкото правителство във връзка с дълга. По думите на Венизеус, Атина не може да допусне да бъде изправена пред  такъв избор – финансова помощ или национално достойнство. Родоначалникът на дълговата криза в Европа – Гърция отново е в светлините на прожектора. Ако до 20 март, когато Атина трябва да изплати голяма част от дълга си, Гърция ще бъде тласната към неконтролиран фалит, а това на свой ред ще увеличи риска от гръцко напускане на еврозоната. Последвалият хаос и разпространение на кризата биха могли да сринат еврото най-вече, защото европейските правителства не отбелязаха достатъчен напредък в изграждането на защитна стена около Италия и Испания.

Но кой е най-добрият път за предотвратяване на подобен хаос. Първата стъпка е принуждаването на частните кредитори да поемат по-големи загуби, тоест да опростят по-голяма част от гръцкия дълг. В случая, трябва да се свали лустрото на добрата воля и Гърция да бъде по-строга с кредиторите си. Атина би трябвало да въведе със задна дата клаузи за колективно действие във всички договори за вътрешни дългове, което ще улесни налагането на дългови споразумения на преговарящите. Ако направи това сега, Гърция ще има достатъчно време до 20 март да организира зорноволно контролирано преструктуриране на гръцкия дълг.

За съжаление, преди година това щеше да бъде достатъчно за решаване проблемите на Гърция, но не и днес. Икономиката в Гърция е в плачевно състояние, с ненамаляващи дупки в бюджетния дефицит и със спадащи приходи в бюджета, така че няма реалистична перспектива за намаляване на дълговете до поносимо ниво, а единствено чрез усилия от страна на частните кредитори. И тук възниква големият въпрос - при това положение не е ли най-добре Гърция да излезе от еврозоната и да се върне към драхмата. Веднъж разполагаща със собствена валута, Атина ще може да я девалвира, което ще повиши гръцката конкурентоспособност. Засега обаче негативните последствия от гръцкото напускане на еврозоната надделява над положителните моменти. Възраждането на една валута е много по-трудно от обезценяването на вече съществуващата. Някои сектори, като туризмът може би ще бъдат облагодетелствани, но в средносрочен план, напускането на еврото ще предизвика опустошителни последствия. Ще бъдат необходими години за уреждане на законовата бъркотия от нарушените договори. Гърция може да се изправи пред хиперинфлация, и да обяви дефолт. Ето защо, мнозинството гърци искат да запазят еврото.

За останалата част от Европа гръцкото напускане на еврозоната би предизвикало банкова паника, изтичане на капитали и облигации с най-висок възможен лихвен процент в страни като Италия, Испания и Португалия.

Европейските кредитори би трябвало да поставят пред Гърция ясно условие. Ако приложи необходимите реформи, Гърция ще получи нужната й финанасова помощ и нови средства за поетапно намаляване на държавния дълг. Ако обаче продължава да бездейства, напускането на еврозоната ще остане единствената опция, колкото и нежелана да е тя и от Гърция, и от ЕС.
По непотвърдена информация от преговорите с гръцките кредитори се е стигнало до съгласие за намаляване на дълговата стойност с цели 70 процента. Споразумението обаче не е било подписано заради разногласията, дали оставащия дефицит ще бъде компенсиран с ново допълнително затягане на коланите от Гърция и нови кредити от ЕС и ЕЦБ.

Заради непригодно за евро държавно финансово управление, в Гърция се развива криза.

При сегашни условия, участниците в гръцко стопански живот са обречени жертви на държавна финансова грешка и колкото повече работят – при толкова по-мощна криза ще живеят.

Европейският съюз (ЕС), заедно с Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд (МВФ) реализират помощ за Гърция, при която се запазва нейна финансова грешка.

При непригоден за евро начин на гръцко финансово управление е невъзможно с такава помощ постигане на полезно решение на проблема с кризата, защото:

1. В гръцкото стопанство се развиват диспропорции.

2. Колкото повече хората се трудят и създават по-голяма добавена стойност – толкова повече се разрастват тези диспропорции.

3. Уголемените диспропорции създават трудности и (след достатъчно време) криза.

4. Колкото по-големи са диспропорциите – толкова по-силна е кризата.

5. Помощта от ЕС, ЕЦБ и МВФ съдейства за създаване на добавена стойност, която завишава диспропорции.

6. Продължението е логично, колкото диспропорциите са по-големи - толкова кризата е по-силна.

7. При продължение на помощта се подсигурява нова добавена стойност, която допълнително развива диспропорции, които разширяват гръцка стопанска криза.

8. Кръгооборотът на процеса доказва, със запазена причина за сегашна криза, дори с неограничено количество парична помощ за гръцкото правителство е невъзможно полезно решение за спасение от криза.

Ако се прекрати причина, гръцката криза може да се премахне.

Възможно е полезно поведение - Гърция да ползва финансова помощ при условия на прекратена своя държавна грешка и употреба на ГОДНО за евро финансово управление.

Иван Митев - икономист

17.01 03:08 - ПОМАГАМ БЕЗПЛАТНО НА ВСЕКИ, ЗА ПЪЛНО ИЗЛЕКУВАНЕ ОТ РАК, ДИАБЕТ, БОЛКИ Б СТАВИТЕ
ПРИРОДНИТЕ СРЕДСТВА СА БЕЗПЛАТНИ, БЕЗОПАСНИ СИГУРНИ, ЗА ДА БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, ИЗЛЕКУВАНИ. НЯМА НЕЛЕЧИМИ БОЛЕСТИ, ВРЕДНИ ХРАНИ, ИМА ВРЕДНИ КОЛИЧЕСТВА И АКО ИМАТЕ БЛИЗЪК БОЛЕН ОТ РАК- без разлика какъв- нека започне всеки ден да изяжда 10-15 я...
Категория: Политика
Прочетен: 1120 Коментари: 3 Гласове: 21
Последна промяна: 19.01 16:32