Гърция преживява пета година на рецесия с безработица 21% и огромен външен дълг.

Гръцките политици подлагат на гласуване в парламента план за ново съкращаване на разходите и освобождаване на 15 000 трудово заети, в замяна на което ще получат необходимия им заем от 130 милиарда евро. Гърция трябва да приложи на практика един нов план на ново затягане на коланите срещу 130 милиарда евро заем, с който да се разплаща по падежите на дълговете си. На 20 март Атина трябва да покрие падеж от 14,5 милиарда евро. В допълнение към 172 милиарда откуп, Атина продължава да води преговори за намаляване на дълга към частните кредитори, който възлиза 264 милиарда долара. В допълнение Атина трябва да се придържа към намаляването на минималната заплата с 22% и да съкрати 15000 работни места. Досега затягането на коланите не е постигнало нищо освен да намали гръцкия дълг. Държавният дълг като процент от БВП нарастна на 160%. Дълбоките съкращения на разходите доведоха до рецесия между 4 и 5% от БВП и същевременно разпалиха социалното напрежение. Премиерът Пападимос се безпокои, че Гърция може да започне да се разпада в резултат на новите мерки за дълбоки икономии.

Ако не извърши планиран дефолт, банковата система на Гърция ще попадне в дълбок хаос. Външните кредитори ще изпаднат в паника при вариант да бъдат погасявани кредитите не в евро, а в съмнителната по стойността си драхма. Същевеременно такъв преход ще означава висока инфлация, поради нарастването на цените на вносните стоки. В случай, че не приеме този план, Гърция ще изпадне в непредвидимо положение, като по прогноза на финансистите, се очаква икономиката да се свие с 50% при случай, че напусне еврозоната. Гръцката криза ще се разпространи, като ще засегне страните от еврозоната, след като стане ясно какъв дял от частния дълг ще бъде опростен. Икономистите обмислят дали европейските правителства не трябва да излязят със спасителен план с оказване на голяма финансова помощ, докато Гърция излезе от кризата. При положение, че безработицата нахвърля 20%, очевидно са необходими мерки подобни на  плана Маршал след Втората световна война.

Гръцкият парламент одобри спасителния план на ЕС, МВФ и ЕЦБ, макар и през зъби, предвид на предстоящите през април извънредни парламентарни избори.

Хубаво ще е това да стане със САЩ. За комшиите все пак ми е жал. Може ли някой да ми обясни по силата на какви правила САЩ могат да си печетат колкото си искат долари, когато ги свършат.