Когато предстоят избори политиците излизат с големи обещания, повечето от които са нереалистични. Във Франция почти никой в навечерието на изборите не казва реалната истина за състоянието и перспективите на икономиката. Водещите президентски кандидати - консерваторът Никола Саркози и социалистът Франсоа Оланд обещават да харчат повече за благоденствието на хората, но същевременно и да правят икономии.
Защитниците на френската политика и на двамата основни кандидати за президентския пост акцентират върху това, че френската икономика е силна, разполага с добре образована и продуктивна работна сила и има в глобалната класация на Fortunе с 500 повече големи фирми, от която и да е европейска страна.
Истината обаче е много по-разочароваща. Публичният дълг на Франция е около 90% от БВП и продължава да расте. Обществените разходи, които са 56% от БВП откъсват по-голям дял от БВП, отколкото в която и да е страна в еврозоната. Те са по-големи дори от тези в Швеция. Безработицата не е спаднала под 7% и съществува хронична незаетост в околностите на големите градове на Франция. Износът стагнира, а дефицитът по платежния баланс е най-голямият в еврозоната. Франция можеше да си позволи да живее на кредит преди финансовата криза, защото тогава вземането на кредити беше лесно. Това обаче вече не в сила. Нещо повече, нереформирана Франция може да се окаже в центъра на следващата еврокриза.
Френските бизнесмени живеят с надеждата, че реализмът все пак ще надделее и че новият президент ще забрави екстравагантните си обещания, когато поеме властта в свои ръце.
Обичайно е за политиците да избягват грозната истина за състоянието на страната в навечерието на изборите, това важи и за френските политици, които се опитват да игнорират тревожната реалност.
Много бизнеслидери във Франция се придържат към хипотезата, че определена доза реализъм ще настъпи. Но в действителност съществува опасност, кандидатите да започнат наистина да мислят това, което казват. И в случая с Франсоа Оланд, който изглежда по-вероятният победител в изборите, това може да има много сериозни последствия.
Никола Саркози предлага на избирателите защитен протекционизъм, атакува френските данъчни емигранти и заплашва да излезе от Шенген, като натяква за злините на имиграцията. На свой ред, Франсоа Оланд обещава да разшири държавния сектор, да създаде нови работни места, да свали частично пенсионната възраст, която е 62 години и да наложи данък за богатите от 75%.
Последният социалистически президент беше Франсоа Митеран. Като негово протеже Франсоа Оланд трябва добре да си спомня, как пазарите наказаха икономическото късогледство на Митеран. Ако Оланд спечели през май, той може да осъзнае, че има на разположение малко време преди инвеститорите да започнат да бягат от Франция. Дори Саркози да бъде преизбран, рисковете няма да изчезнат. Той може да не предлага данък от 75% за богатите, но в същото време не е готов на радикални реформи за свиване на огромните държавни разходи, от което страната обективно се нуждае. И в двата случая Франция ще бъде наказана от суровата истина, независимо от това кой ще бъде избран.Кризата продължава, тъй като финансовата грешка се запазва.
По произход сегашната стопанска криза е първична, тъй като е резултат от пряко влияние на само една особено важна причина.
Спасението е възможно – спира се причината (употреба на финансово управление, което е непригодно за стопанство с евро) и опасността от развитие на криза ще е ликвидирана.
До 24 часа след преустановяване на непригодно държавно поведение и ползване на ГОДНО за евро финансово управление - кризата в Еврозоната ще е победена.
Пример: Ако Гърция бе подобрила своето финансово управление и същото е годно за евро – тази страна щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и притежатели на гръцки държавен дълг няма да понасят щети за над 100 милиарда евро.
Иван Митев - икономист
