На 6 май Франция определи новия си президент Франсоа Оланд, шампион по правителствени стимулиращи програми, който е убеден, че държавата трябва да защитава слабите. Тази победа може да нанесе смъртоносен удар по кампанията в полза на досегашната политика на строги икономии, станала за последните години отличителен признак на страните от Евросъюза.
Новоизбраният президент, мек и любезен, онаследява страна, обхваната от дългова криза, жителите на която се разминават в мнението си, по какъв начин е необходимо да бъдат интрегрирани имигрантите в обществото, запазвайки при това френската национална идентичност.
Оланд с малък превес удържа победа над твърдия и предизвикващ обществото Никола Саркози – ориентиран към Америка. Въпреки това неговото поведение и политика се оказаха твърде горчив хап, който не може да бъде преглътнат от обществото.
Режимът на твърди икономии – това не е единственият начин за решение на проблема, заяви Оланд в своята триумфална реч, ознаменувала удивителната кампания, превърнала го в голяма политическа фигура. Изказвайки се пред огромния брой подкрепили го на изборите, Оланд нарече себе си инструмент на промяната по цяла Европа.
Саркози стана поредната жертва на вълната на гнева на избирателите, недоволни от съкращенията на разходите в страните в Европа, които през последните две години отпратиха в оставка няколко свои лидери и правителства.
В Гърция неделните парламентарни избори имаха решаващо значение за избора на пътя за излизане от дълбоката финансова криза, от която пострадаха световните пазари.
По данни на министерството на вътрешните работи на Франция, вече е пресментнато, че при обработка на 95% от бюлетините, 51,6% са за Оланд и 48,4% за Саркози. Участието на избирателите беше високо – 81%. Твърде много разногласия, твърде много обиди, твърде много разочарования разделят нашите граждани, заяви Оланд в своята победна реч. И още - първостепенният дълг на президента на Републиката е да обединява, за да решава проблемите, които ни очакват. Тези проблеми са много, започвайки с европейската дългова криза.
Оланд каза, че неговата първа стъпка в качеството му на президент ще бъде писмо до лидерите на другите европейски страни, в което ще ги призове да се върнат към обсъждане на уловията на европейския фискален договор. Този договор има за цел да сближи икономиките на континента.
Саркози и германският канцлер Ангела Меркел станаха инициатори на договора за съкращения на разходите и много наблюдатели бяха обезпокоени от потенциалния конфликт вътре във френско-германския тандем, върху който се изгражда единството на Европа. Меркел телефонира на Оланд, за да го поздрави с победата. На свой ред Оланд заяви, че първото му посещение в ролята на френски президент ще бъде в Берлин.
Президентът Обама също поздрави Оланд с избирането му на поста президент и го покани в Белия дом в навечерието на срещата на Г-8, която представлява водещите световни икономики.
Макар, че някои участници в пазарите са обезпокоени от избирането на Оланд за френски президент, проф. Джефри Бергстранд, който се занимава с финансовите проблеми в Нотр Дам смята стремежа на Оланд да увеличи разходите в цяла Европа, с цел да стимулира икономическия ръст, като добър признак. По думите на Бергстранд, Европа навлиза в сложен и истински проблемен период. Оланд ще стане изразител на мненията на тези страни, които искат да възобновят своя икономически растеж.
Оланд обеща на избирателите да повдигне данъка за богатите до 75% от техния доход, и тази идея се хареса на мнозинството хора, които имат ниски доходи. Тази мярка обаче ще позволи само частично да бъде попълнен бюджета, а както твърдят специалистите по данъчно право, данъците във Франция винаги са били високи и непредсказуеми, поради което подобни изменения вероятно няма да бъдат такъв голям шок, какъвто предварително изглежда. Оланд също така иска да внесе изменения в една от ключовите реформи проведени от Саркози, засягаща възрастта за пенсиониране, което би позволило на някои хора да се пенсионират на 60 години, вместо на 62. Оланд планира, също така, да увеличи броя на преподавателите в училищата, да повиши финансирането на редица сектори и да намали зависимостта на Франция от атомната енергия.
В последните две седмици предизборната кампания на Саркози отблъсна мнозина избиратели със своя десен уклон, когато той направи опит да спечели подръжниците на Марин Льо Пен, лидер на ултрадясната партия Народен фронт. На площада на Бастилията победата на Оланд празнуваха хора от различни възрасти и националности. „Това е чудо!” – възкликна 19-годишната Виолен Чен. Аз не смятам Оланд за идеален, но очевидно Франция е уверена, че е дошло време да се даде шанс на левите. Това означава, че във Франция се е събудила надеждата.
