На хоризонта на Вашингтон изгрява нов колосален проблем – руско-китайският алианс. Москва и Пекин излизат с еднаква позиция не само в Съвета за сигурност по отношение на Сирия и Иран, но също така и в рамките на т.нар. Шанхайска организация за сътрудничество. Тази организация бе създадена през 2001 година и в нея влизат двете главни сили Русия и Китай, като Пекин набира мощ, а Русия се стреми да възстанови поне частично своите минали позиции. В ШОС влизат освен Русия и Китай още Казахстан, Узбекистан, Киргизия и Таджикистан – бившите средноазиатски съветски републики.
В основата на тази зараждаща се Втора студена война стои не само съюзът между Русия и Китай, но и съвпадението на техните интереси. Това съвпадение окончателно се формира в ООН, защото Пекин и Москва именно там откриха точките на политическо съприкосновение.
Според западните анализатори пълноценен съюз между Пекин и Москва едва ли може да се изгради, доколкото противоречията между двете столици не са изчезнали.
Става дума за договореностите за демаркационната линия от 2008 година, които не са разсеяли чувството на недоволство от неравноправните за Китай договори, подписани още през ХІХ век. Както смята Пекин, при подписването на тези договорености, Китай е направил по-големи отстъпки, отколкото Русия. От друга страна преговорите за доставки на руски газ в Китай буксуват на едно място, доколкото Москва обвързва цената на природния газ с цените на нефта. И въпреки, че през 1994 година двете страни се договориха да не насочват ракетите една срещу друга, през 2005 година проведоха първите съвместни военни учения.
Но най-важното в отношенията между Китай и Русия е фактът, че двете страни в никой случай не искат да приемат еднополюсен свят, в който се разпореждат САЩ. Русия и Китай се сближават именно като противодействие на Вашингтон, макар това да не е ясно колко трайно ще продължи. От друга страна, Китай и Русия замениха плановата икономика с пазарна икономика. И в двете страни се оформи един вид полуавторитарен режим на управление.
Съществуват достатъчно причини за да се предположи, че в бъдеще ще се установи противостояние на Китай и Русия от една страна, и САЩ от друга. Един от факторите, които съдействат за сближението между Москва и Пекин е енергийният фактор. През 2010 година Китай внасяше 5 милиона барела ежедневно петрол, като неговите нарастващи нужди се покриваха от Русия – най-големият световен производител и износител на нефт и газ, а също така и от Казахстан.
Китай постепенно създава атомни военоморски сили, способни да действат в океанските простори. В статия, публикувана през миналата година, гробокопачът на СССР Михаил Горбачов, известен със своето почтително отношение към САЩ и Европа, коментира ситуацията с Русия по следния начин: докато Западът продължава да твърди, че той е спечелил победа в Студената война, е невъзможна промяната в съзнанието, и в методите, характерни за студената война, като използване на военна сила и политически и икономически натиск, за да бъде възприет определен политико-икономически модел.
Да добавим към това, че НАТО се разшири до руските граници, което накара Владимир Путин да нарече Северно Атлантическия съюз „световен полицай”. Нещо повече, Путин прави в своя статия мрачно предсказание, че в историята на Русия е имало моменти на слабост, но всички те са преминавали.
