След последните избори в Гърция се оформи възможност за създаване на коалиционно правителство между Нова демокрация и ПАСОК за извеждане на страната от продължителната криза. За известно време изглеждаше, че изборите ще бъдат решаващи – Нова демокрация получи 128 места в 300-членния парламент. ПАСОК обаче се задоволи само с 33 места. При това положение двете най-големи партии – Нова демокрация и ПАСОК, които искат да защитят онаследеното  и задушаващо гръцкото общество, споразумение за спасяване от фалит, трябваше да застанат заедно срещу огромната вълна на гръцко недоволоство срещу това споразумение. Главната опозиционна партия Сириза спечели второ място. Коалицията между Нова демокрация и ПАСОК, заедно с демократичната левица, формира набързо коалиционен кабинет, който едва ли ще просъществува дълго. Защото между Нова демокрация и ПАСОК съществуват дълбоки идеологически различия, които не могат да бъдат преодолени, а само временно замазани. И защото, както показаха изборите, гръцкото общество е разделено приблизително на две половини.

Но проблемите на ЕС и еврозоната не свършват с Гърция, тъй като се очерта много сериозен и дълбок проблем между Германия и Франция – тандемът, който е  сърцевината на ЕС.

Със слизането си от власт Никола Саркози изгуби и президентските и парламентарните избори във Франция. Както се видя, тандемът Германия-Франция се разпадна. На власт в Париж са социалистите и президентът Оланд. Неговата позиция за справяне с кризата е коренно противоположна на позцията на Ангела Меркел и Германия. Оланд смята, че за справяне с дълговата и обща криза в ЕС е необходимо стимулиране на икономиката чрез платежен дефицит. Фактически това е вариант на тезата на Джон Мейнард Кейнс.

Различията между Берлин и Париж са много съществени, за да бъдат просто заобиколени. Франсоа Оланд държи на традиционната кейнсианска политика, според която увеличаването на търсенето на стоки и услуги ще увеличи икономическия прираст. Позицията на Германия обаче е за намаляване на правителствените разходи, което несъмнено ще задържи растежа на икономиката.

Тази разлика между Берлин и Париж разкрива  дълбоките различия в сърцето на Европа. Германците агресивно настояват за балансиране на бюджетите, французите са също така агресивни в настояването си за полтика на растеж.

Това не е просто сблъскване на две теории и доктрини, това е въпрос на националните интереси на Германия и Франция. И Берлин и Париж искат да бъде избегнат дефолта. Франският натиск за икономически стимули променя коренно ситуацията. Германия е за финансова дисциплина, но повече от който и да е друг се нуждае от ЕС и еврозоната, като основен пазар за експортната германска промишленост.

Въпросът не е само в това, че политиците са силно разделени, разделени са електоратите в Германия и Франция. Това произтича от няколко причини, но основната е, че Германия няма равностойна конкуренция в еврозоната и ЕС. Освен това, както се вижда на практика, германците са тези, които трябва с помощи и заеми да закърпят положението в европейския Юг.

До преди около 5 години, в ЕС съществуваше консенсус, относно общата политика, но това повече не е валидно. Структурните проблеми, такива като зависимостта на Германия от износа в ЕС, само частично обяснява промените в германската политика. В действителност, германските методи за управляване на кризата все повече се разглеждат от другите страни в ЕС, като съществена заплаха за тяхното добруване.

Засега Франция не води антигерманска коалиция в ЕС, но това вероятно е само въпрос на време. Колкото повече избори се провеждат в ЕС, толкова повече електоратът ще тласка политиците в диаметрално противоположни посоки. Много вероятно е мнозинството в ЕС да се наложи да се отдръпне радикално от германската доктрина за строги икономии.  С времето ще се утвърди нова пътна карта на еврозоната и ЕС. С други думи, последните избори в Гърция и Франция не само, че не решават проблемите на ЕС, а само задълбочават разделението между Севера и Юга на Европа.