В последно време в медиите се пише много за американските санкции срещу Иран. На пръв поглед, санкциите на САЩ изглежда предполагат смъртна присъда на иранския режим. Лобистите и журналистите нарисуваха картина на хиперинфлация и спад на постъпленията от износа на петрол. Според тях санкциите лишават Иран от ресурсите му необходими за ядрената програма. Обратно на предвижданията, последните информации говорят, че Иран няма да спре своя износ на петрол, нито пък в Техеран ще избухнат безредици. Иран е добре подготвен в измамната си тактика за избягване на санкции. Един от тези начини е да изнася петрола под фалшиво знаме, защото регистрите изискват на танкерите да бъде поставен националният флаг. За съжаление на Вашингтон такива страни като Малта, Кипър, Бахамите, Хонг Конг, Сейшелите и Сингапур печелят от продаването на своето знаме и регистрите на бизнеса на други държави. Иранската икономика силно зависи от експорта на петрол.
САЩ са напреднали в усилията си да идентифицират тези машинации, но правителствената бюрокрация просто не може да смогне с бързата смяна на компаниите износителки, движещи се под чужд флаг. Няколко нови компании под чуждо име и знаме ще бъдат създадени, за да улеснят иранският износ на петрол. Много клиенти на Иран си затварят очите, посто защото имат сметка да купуват ирански петрол с големи отстъпки.
САЩ вече изключиха Китай, Сингапур, Индия, Турция, Малайзия, Южна Африка, Тайван, Шри Ланка и 27-те членки на ЕС от обхвата на санкциите. Докато темата за санкциите домнира в международната преса, един по-тънък диалог се води между Иран и САЩ. Според американското списание Нешенъл Интерест двама ирански представители комуникират от страна на Техеран. Какви изводи могат да се направят. Първо, САЩ трябва да продължат да преговарят. Второ, санкциите затрудняват икономически Иран, но не парализират неговата търговия. Трето, САЩ трябва да престанат с опитите да свалят режима в Техеран. Четвърто, САЩ разполагат с малко други опции, освен нанасянето на военен удар, което е малко вероятно. И последно, Иран значително може да увеличи натиска срещу САЩ като заплаши корабоплаването в Ормузкия пролив. Преди няколко дни шефът на американските морски операции адмирал Грийнерт заяви в прескоференция, че Ормузкият пролив е сравнително спокоен. Когато в началото на годината Иран започна военни маневри в Ормузкия пролив, Иран и САЩ очертаха своите червени линии. Иран заплаши да затвори пролива и да извърши ядрен опит. Ситуацията изисква по-широко приспособяване от страна на САЩ. В сърцевината на тайните преговори е Иран – особено застрашен от него е иранския фланг. Най-голямата спирачка от страна на Иран е заплахата да затвори Ормузкия пролив. Това позволява на Техеран да води преговори във връзка с ядрената си програма. Разбира се, САЩ биха предпочели Иран да спре ядрената си програма, но ядрен Иран в крайна сметка може да бъде толериран, докато Вашингтон и Техеран са се договорили за свободния достъп до близкоизточния нефт. Само четири месеца преди президентските избори в САЩ е трудно да се предвиди, дали тайните преговори между Вашингтон и Техеран ще постигнат някаква договореност. Въпреки това, не трябва да се изпуска от внимание колко важни са мерките за доверие, когато нито Иран, нито САЩ искат да преминат червената линия.

вече не е ядрена държава.
САЩ имта много здраве от арменския поп.
Не могат да командват нито Китай, нито Русия.
Еврейското джудже е с ядрен арсенал, а нито една арабска страна не е, за противовес.Което дестабилизира района в полза на Израел и форсира програмите на Иран.
САЩ се изживяват като команданте на света, което е спомен от миналото.
Няма да посмеят да чукнат Иран, защото зад него Русия и Китай.
А те ще подпрат Иран и американците ще свият посрамени и бити.
Ще се изложат като "супер" сила, способна да се налага на всички.
Отдавна са слон на глинени крака, на когото крачетата се клатят.