Крилатите ракети са едно от средствата за нападение – ядрено или конвенционално. Тяхното голямо предимство спрямо балистичните ракети с междуконтинентален обхват е, че крилатите ракети могат да носят, както ядрена бойна глава, така и конвенционален заряд за поразяване. Освен това, крилатите ракети имат голяма поразяваща точност – до 3-4 метра отклонение от целта. Сега обаче трите големи военни сили в света – САЩ, Русия и Китай са започнали надпревара за създаването на свръхзвукови крилати ракети. Такава ракета например е американската Х51А.
Досегашните крилати ракети, които са на въоръжение на самолети, подводници и бойни кораби, като американската Томахоук например, са дозвукови. Вярно е, че те се движат ниско над релефа и остават неразпознати от радарите, но все пак ниската им дозвукова скорост ги прави уязвими за противниковата противоракетна отбрана.
Така например, когато САЩ удариха с крилати ракети лагер на Ал Кайда, след като терористичната организация беше извършила атентати,  времето им на полет беше 7-8 часа.
Създаваните сега свръхзвукови крилати ракети имат скорост М6, като М е маховото число, равно на скоростта на звука от 1200км/час. По този начин крилатите ракети стават принципно неуловими за противниковата отбрана и достатъчно бързи, за да изненадат противника. За разлика от турбореактивните, свръхзвуковите крилати ракети са снабдени с правотокови реактивни двигатели.
Според специализираните западни издания, като Rockets and missiles, Русия е успяла да изпревари с няколко години САЩ в свръхзвуковите крилати ракети. Дали това е обичайния за Запада и САЩ похват да се възхваляват руските военни постижения, за да се насажда страх и да се изтръгват допълнителни милиарди от бюджетите за въоръжаване, можем само да гадаем.
Както обикновено е ставало, така и сега, развитието на свръхзвуковите технологии за военни цели отварят път за тяхното приложение и в цивилната авиация. Използването на правотокови свърхзвукови двигатели, монтирани на бъдещите цивилни самолети, нещо което сега се разработва в САЩ, би означавало, че полетите на пътнически самолети от Ню Йорк до Лондон биха траели по-малко от час, докато сегашните покриват тази дистанция за около 5 часа.