В отговор на обстрела от сирийската страна, турската артилерия яростно обстрелва зданията в Алепо, най-големият и важен град в Сирия, като горните етажи на сградите се сриват върху по-долните и заприличват на гигантски сандвич от бетон. Жертвите са многобройни, а края на сирийската гражданска война не се вижда.
Същевременно в Иран – главният съюзник на сирийския режим, западните санкции върху износа на петрол и финансовите транзакции, постепенно парализират иранската икономика. Централният пазар в Техеран е затворен вследствие на бурните протести на иранците заради спадането с 40% на тяхната валута -реала, спрямо американския долар. Гневът на иранците достигна връхната си точка, въпреки мерките на репресивния режим на аятоласите в Техеран.
Ще промени ли всичко това баланса на силите в региона? И то в неговото сърце? През последните 10 години Иран и Сирия бяха лидерите на т.нар. блок на съпротивата, групировка, която подържа палестинците и е срещу американската политика, довела Израел и арабските диктатури до мълчаливо споразумение.
В началото арабската пролет изглеждаше да подкрепя блока на съпротивата. Без дори Сирия и Иран да си мръднат пръста, египетският президент Хосни Мубарак бе свален, както впрочем и тунизийския му колега Бен Али. А в Сирия Башар ал Асад разчиташе, че неговата съпротива срещу САЩ, арабските диктатори и Израел ще го защити от надигналата се арабска вълна.
Сега обаче, 18 месеца по-късно, именно съпротивителният блок се бори за своето оцеляване. Турция става все по-голяма заплаха за Сирия, заради трансграничния сирийски обстрел, а за САЩ става все по-трудно да възпират турската намеса в сирийската гражданска война. В крайна сметка, Вашингтон може да реши да застане открито на страната на Турция и да подкрепи с развързани ръце сирийската опозиция, водеща тежки сражения срещу режима на Башар Асад.
Вашингтон може да прецени, че продължителният конфликт в Сирия, от който няма ясен изход, а централната власт колабира, създава много удобни възможности, както за Ал Кайда, така и за Иран. За Вашингтон е пределно ясно, че политическият вакуум може да поднесе крайно неприятни сюрпризи в Сирия. Това се потвърждава и от събитията в Либия, както и от убийството в Бенгази на американския посланиик Крис Стивънс.
От американска гледна точка идеалният изход е да се организира военен преврат в Дамаск. Смята се, че вече САЩ трябва да подкрепя „умерените сили” в Сирия и да съдейства за това тези сили да свалят Башар ал Асад, като завземат властта в Дамаск. Като открито започнаха да снабдяват с оръжия бунтовниците, САЩ могат да спечелят значително влияние сред тях. Такава стъпка може да съдейства и за мирна конференция за Сирия, която примерно може да се състои в Саудитска Арабия.
Пряката военна намеса на САЩ в сирийската гражданска война е опасна, защото може да въвлече американците в конфликта. Още по-рисковано би било подкрепата за сирийските бунтовници да става чрез Саудитска Арабия и сунитските монархии в Персийския залив. Защото средствата дадени за Сирия могат да попаднат в ръцете на екстремистки сунитски групировки. Вместо война до края, една мирна конференция за Сирия би могла да сложи край на сирийския конфликт.
Но как на свой ред Иран вижда развитието на сирийския конфликт, който разтърси целия Близък Изток? Знае се, че иранската политика е смесица от практическа предпазливост и яростни словесни нападки. Обикновено тези нападки се правят чрез рупора на иранския режим президента Ахмадинеджат. Но след войната в Ирак през 2003 година, Иран е много предпазлив в практически план и не надценява своите възможности.Така или иначе, петролните санкции върху Иран изглажда са започнали изненадващо за Техеран да го притискат. Високите цени и липсата на достатъчно твърда валута сериозно затруднява управляващите аятоласи, срещу които се надига огромна вълна на недоволство. И това скоро ще си каже решаващата дума.
© Виж ти?! – оформял се нов световен ене...
Къде действат бойни дронове?