В отговор на обстрела от сирийската страна, турската артилерия яростно обстрелва зданията в Алепо, най-големият и важен град в Сирия, като горните етажи на сградите се сриват върху по-долните и заприличват на гигантски сандвич от бетон. Жертвите са многобройни, а края на сирийската гражданска война не се вижда.
Същевременно в Иран – главният съюзник на сирийския режим, западните санкции върху износа на петрол и финансовите транзакции, постепенно парализират иранската икономика. Централният пазар в Техеран е затворен вследствие на бурните протести на иранците заради спадането с 40% на тяхната валута -реала, спрямо американския долар. Гневът на иранците достигна връхната си точка, въпреки мерките на репресивния режим на аятоласите в Техеран.

Ще промени ли всичко това баланса на силите в региона? И то в неговото сърце? През последните 10 години Иран и Сирия бяха лидерите на т.нар. блок на съпротивата, групировка, която подържа палестинците и е срещу американската политика, довела Израел и арабските диктатури до мълчаливо споразумение.

В началото арабската пролет изглеждаше да подкрепя блока на съпротивата. Без дори Сирия и Иран да си мръднат пръста, египетският президент Хосни Мубарак бе свален, както впрочем и тунизийския му колега Бен Али. А в Сирия Башар ал Асад разчиташе, че неговата съпротива срещу САЩ, арабските диктатори и Израел ще го защити от надигналата се арабска вълна.

Сега обаче, 18 месеца по-късно,  именно съпротивителният блок се бори за своето оцеляване. Турция става все по-голяма заплаха за Сирия, заради трансграничния сирийски обстрел, а за САЩ става все по-трудно да възпират турската намеса в сирийската гражданска война. В крайна сметка, Вашингтон може да реши да застане открито на страната на Турция и да подкрепи с развързани ръце сирийската опозиция, водеща тежки сражения срещу режима на Башар Асад.

Вашингтон може да прецени, че продължителният конфликт в Сирия, от който няма ясен изход, а централната власт колабира, създава много удобни възможности, както за Ал Кайда, така и за Иран. За Вашингтон е пределно ясно, че политическият вакуум може да поднесе крайно неприятни сюрпризи в Сирия. Това се потвърждава и от събитията в Либия, както и от убийството в Бенгази на американския посланиик Крис Стивънс.

От американска гледна точка идеалният изход е да се организира военен преврат в Дамаск. Смята се, че вече САЩ трябва да подкрепя „умерените сили” в Сирия и да съдейства за това тези сили да свалят Башар ал Асад, като завземат властта в Дамаск. Като открито започнаха да снабдяват с оръжия бунтовниците, САЩ могат да спечелят значително влияние сред тях. Такава стъпка може да съдейства и за мирна конференция за Сирия, която примерно може да се състои в Саудитска Арабия.