Няколко събития напоследък дават известно основание за надежда, че светът е на път да излезе от продължителната криза. Глобалният индекс на акциите MSCI се повиши с цели 10%. Това се дължеше главно на действията на централните банки. Президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви, че ще направи всичко възможно за запазване на еврото. В началото на септември ЕЦБ обеща да бъде заемодател от последна инстанция, макар при определени условия. Федералният резерв на САЩ пусна в обръщение пари, за изкупуването на облигации и обеща да продължи тази политика, докато безработицата значително намалее. Другите централни банки последваха примера на Федералния резерв.
Покачването на акциите изглежда, меко казано странно, на фона на икономическата статистика. Но оправдан ли е този оптимизъм? Икономическият прираст в глобален мащаб спадна до най-ниското равнище от 2009 година по време на рецесията. При това наблюдаваме глобално забавяне на американската икономика с по-малко от 2% прираст годишно. Растежът в Китай, който до скоро бе двуцифрено число, изглежда е спаднал на 7% годишно. Японската икономика пък, се сви по време на третото тримесечие на тази година.
Инвеститорите залагат на това, че „лесните пари” ще стимулират икономиката. Оптимизмът на инвеститорите обаче, игнорира факта, че много от политиците са крайно безотговорни в политиката си. По различни начини политиците действат така, че световната икономика отново да навлезе в рецесия, преди да е излязла напълно от сегашната рецесия.
Най-очевидната и голяма опасност идва от Америка. Намаляването на данъците по програмата започната от Джордж Буш свършва в края на тази година. Федералните разходи за отбрана са намалени, както впрочем и редица други разходи на национално равнище. Ако политиците не направят нищо, икономиката на САЩ ще се върне отново в рецесията.
Повечето американци се надяват, че политиците  ще предприемат необходимите мерки след като приключат президентските избори и изборите за Конгрес. Ситуацията на голяма несигурност до голяма степен парализира бизнеса. Всяко решение изисква постигането на компромис между демократи и републиканци. За съжаление обаче и двете големи партии изглежда не са склонни на компромис.
Нещо подобно се случва и в Европа. Испания се колебае дали да поиска спасителен пакет за преодоляване на тежкото си положение. Германия и останалите кредитори също се запъват, относно необходимите по-радикални мерки. Германия например, е в обструкция, относно движението на ЕС към общо наблюдение на банките в ЕС. Ако тази тенденция продължи, намалението на таксата върху акциите може да се окаже кратковременно.
Реформите в Китай също са зациклили. Китайските лидери пуснаха в обръщение голямо кредитно стимурлиране, за да не допуснат тазгодишното икономическо забавяне да продължи. Те обаче не са склонни да предприемат още един инвестиционен бум. Това, което е най-важно за Китай, е да се преустрои икономиката от насочена към износ, към икономика за задоволяване на вътрешното потребление. Пекин трябва да разбие местните монополи и да реформира данъчната си система. Вместо това, сега в Пекин се занимават с това кой какъв пост да заеме при смяната на президента Ху Цзинтао.
Разбира се, не всички политици по света са безотговорни. В Мексико например, са на път да реформират своя трудов пазар. На свой ред Бразилия комбинира икономическите стимули с реформи в данъчната система. 
Но за да могат да се съживят трите най-големи икономики – САЩ, ЕС и Китай, политиците все се мотаят преди да вземат необходимите мерки, или пък направо нанасят вреди на икономиката.