От години се водят преговори по иранската ядрена бомба, намираща се все още в подготвителен етап. Това бяха преговорите с Техеран на групата 5+1 /Петте постоянни членове на Съвета за сигурност + Германия/. Това бяха също така многобройните доклади на Международната агенцията по атомна енергия - МАГАТЕ. Сега тайно се водят преговори между Вашингтон и Техеран. След като отминаха извънредно напрегнатите президентски избори в САЩ, настъпи времето за най-твърди преговори и действия, които да сложат край на иранската ядрена програма за военни цели.
Засега резултати от многостранния и двустранния диалог няма.
Ядрените инсталации на Иран са скрити дълбоко под земята, което преследва две цели – да не се знае от света на какъв етап е създването на иранска атомна бомба; и да не бъдат неговите ядрени инсталации лесна цел за САЩ и Израел.
Създаването на ядрено оръжие преминава през 3 етапа: обогатяване на уран до необходимата за адрената бомба степен, конструиране на самата ядрена бомба /по-точно на преносим ядрен заряд/, и наличието на достатъчно ефективни средства за нанасяне на ядрени удари върху противника.
И така, да започнем отзад напред. Техеран е увеличил достатъчно радиуса на действие на своите ракети, които могат да бъдат снабдени с ядрен заряд, за да порази близко намиращия се Израел. Това, че на свой ред самият Израел е ядрена сила със стотици ядрени заряди и ефективни средства за доставка до целите, не може да гарантира, че Техеран ще бъде възпрян да не нанесе ядрен удар. Защото израелската територия е достатъчно малка.
Днес в Иран укрити под земята работят няколко хиляди високоскоростни центрофуги за обогатяване на урана до степен, когато става годен за ядрено оръжие.
Поставя се въпросът за т.нар. червена линия, която ако бъде премината от Иран, ще означава, че се създава обстановка, когато той може да бъде бомбардиран, по-специално неговите ядрени обекти от САЩ и Израел. Засега се смята, че Иран не е преминал тази червена линия, но съвсем не е далеч от нея.
Ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, редица страни в Близкия Изток ще побързат да го последват, за да се защитят. Такива страни, стремящи се към ядрено оръжие в Близкия Изток не са малко. На първо място това е Египет, следван от Саудитска Арабия и малко по-късно от Обединените Арабски емирства. В такъв случай ще се сложи край на десетилетните усилия за неразпространение на ядрените оръжия.
Някои твърдят, че дори с атомна бомба Иран би мъгъл да бъде възпрян. Има се предвид стратегията от времето на Студената война, когато гарантираното взаимно унищожение не позволи да избухне ядрена война между САЩ и СССР в продължение на 5 десетилетия. Но стратегията на възпиране на ядрена сила е изключително скъпа, съдържа сложни и опасни реалности /например грешка при засичаянето от радарите на обект, който се смята за ядрена ракета/. Нещо повече, с Иран трябва да се процедира различно, защото иранските аятоласи са склонни към апокалиптично решение.
САЩ настояват за ограничения на иранските усилия по обогатяване на урана, като се отказаха от пълната забрана на работата по обогатяване на урана и преминаха към анализ на това, какво количество уран е необходим за различните мирни цели.
В заключение, ще поставя един кардинален въпрос: кой има и кой няма право да притежава ядрено оръжие? Тук може да се възрази, че ядреното оръжие на великите сили е заварено положение. Но, Индия и Пакистан създадоха ядрени оръжия след най-острия период на Студената война. Израел пък е недекларирана ядрена сила. Обикновено се посочва, че Израел е демоскратична страна, която не би злоупотребила с ядреното си оръжие. Но какво да кажем за Пакистан, или дори за Индия. Не пуснаха ли САЩ първите в историята две ядрени бомби над Хирошима и Нагазаки, независимо от това, че много по-бързо сложиха край на Втората световна война.
Така, че ядреният проблем на Иран, както и на Индия, Пакистан и Израел е достатъчно заплетен, за да може да се посочат убедителни аргументи, защо на тези държави се разрешава да имат ядрено оръжие, а на Иран се опитват да попречат, аргументирайки се с това, че в Техеран управляват недемократични аятоласи.