Първата обиколка на Барак Обама в чужбина бе в Югоизточна Азия. Европа остана на втори план в американската политика и стратегия. Причината за това е издигането на Китай като суперсила, чиито приоритетни интереси са в азиатско-тихоокеанското пространство. При обиколката на Обама ставаше дума за Тайланд, Виетнам, Майнамар-Бирма и Камбоджа. Тактиката на Вашингтон спрямо тези страни е да ги въвлече икономически и политически в американската сфера на влияние и по този начин, по възможност, да ги изолира от Пекин. Както изглежда тази стратегия може и да проработи. САЩ жертват за един кратък период своята политика на „защита на човешките права”, в полза на дълготраен успех на американското влияние в региона. В известен смисъл тази американска политика е цинична, но изглежда ще се оправдае от крайния резултат – постепенното демократизиране на източно-азиатските държави и влизането им в американска орбита. При новото ръководство на Китай, начело с Си Цзинпин ще се извършва много труден и деликатен преход, по време на който вниманието на Пекин ще бъде насочено навътре към собствената страна. Става дума за обуздаването на разяждащата китайска корупция, за известно балансирано намаление на огромните разлики между богатите и бедните. И също така, Китай да преодолее аномалията, когато индустрията и високите технологии са съсредоточени в крайбрежната източна зона, а същинската вътрешна част на Китай е изостанала буквално с векове. За всички тези грандиозни промени Пекин отчаяно се нуждае от американските пазари. Едновременно с това, когато вниманието на пекинското ръководство е погълнато от проблемите на страната и нейното преобразувание, САЩ ще се окажат с развързани ръце за привличане към себе си на страните от Югоизточна Азия. При това положение, без да разваля отношенията си с Пекин, Вашингтон ще бъде в състояние да насочва към преход към демокрация и пазарна икономика развитието на Източно Азиатските държави. В това отношение важна помощна роля може да изиграе и Япония. Както сочи опитът в други части на света, преходът към демокрация и модерна пазарна икономика е изключително труден. Това важи в още по-голяма степен за страните от Югоизточна Азия, където на власт са военни хунти, които, както показва историята, не могат да вдигат страндарта на живота и да извършат скок към модернизацията. Но затова пък военните хунти са в състояние дълго време да се задържат на власт, даже като провеждат фалшифицирани избори.
В рамките на тази стратегия САЩ ще продължат да взаимодействат с Китай, взаимодействие на ангажиране и развитие на търговско-икономически връзки. В същото време САЩ разчитат, с политиката си на преход към демокрация в Югоизточна Азия, да спечелят на своя страна държавите от този ключов регион. Дали тази американска политика ще проработи все пак е съмнително. Според мен, пекинските лидери не са слепи, за да не виждат опасността от бъдещото обкръжение от САЩ и изолиране на държавите в огромния регион на Тихия океан. Географската близост на Китай до този регион му дава известно предимство пред САЩ. Второ, трудно е да си представим, че Пекин ще се откаже току-така от пазарите и суровините на Югоизточна Азия. По мое мнение, днес Китай разполага с огромен индустриален и експортен потенциал, за да може едновременно да извърши необходимото преустройство във вътрешността на страната и в същото време да привлича към себе си държавите от Югоизточна Азия и Тихия океан. САЩ нямат истински съюзници в региона, тъй като Япония е затънала в продължителна криза, а Австралия е с ограничен потенциал и твърде предпазлива в политиката си към възраждащата се нова суперсила – Китай. И още нещо важно. Китай ускорено е започнал да изгражда значителен военноморски флот, който в никой случай няма да бъде равен на американския, но ще създаде ситуация на уравновесяване на САЩ в китайските морета и в Източен Тихи океан.

"...За всички тези грандиозни промени Пекин отчаяно се нуждае от американските пазари..." - Защо смяташе, че Пекин "отчаяно се нуждае" от американския пазар?
-----
"...където на власт са военни хунти, които, както показва историята, не могат да вдигат страндарта на живота и да извършат скок към модернизацията..." - наистина ли смяташ, че причината за невъзможност вдигане стандарта на живот в някои държави, е типът управление "военна хунта"?
------
"..Китай ускорено е започнал да изгражда значителен военноморски флот, който в никой случай няма да бъде равен на американския.." - знаеш ли, че Китай има най-голямата армия в света? С оглед на икономическия прогрес на Китай, не смяташ ли, че за тях няма да е особен проблем в скоро време това да е и най-силната и модерна армия? С тежките си належащи проблеми, САЩ съвсем скоро няма да имат капацитета да поддържат армията, която имат в момента (освен, ако не решат, че другите области не са по-важни и не продължат да поддържат армията си, с цената на сриването си във всяко едно друго отношение, което също е възможно да направят).

Ако някой (който няма никаква представа за протичащите в момента геополитически процеси), прочете постинга ти ще остане с впечатление, че САЩ действат просто дипломатически и просто с различни преговори се стремят към определени резултати...Публична тайна е, че това съвсем не е така.

Пекин се нуждае единствено от ресурси и не му пука за демокрацията. Тамошният икономически и политически елит се чувства сигурно и комфортно при тази система и не възнамерява да я променя.