Арабската пролет бе разглеждана от мнозина наблюдатели като светско движение към конституционна демокрация. Проблемът с това движение бе, че когато то бе в състояние да предизвика избори, не можа да ги спечели. И действително, изборите бяха спечелени от Мохамед Морси – представител на ислямисткото движение „мюсюлмански братя”. Много скоро Мохамед Морси показа истинското си лице, като силен и убеден ислямист. Неговото реално намерение бе да засили ролята на исляма в Египет, както и контрола на мюсюлманските братя върху различните власти в най-голямата и най-важна арабска страна. Неговата реторика може и да не беше толкова ислямистка, но истинските му намерения не остававиха никакво място за съмнение.
Декретът на Морси срещу съдебната власт, в който той се постави над нея, предизвика ответната реакция на опонентите на мюсюлманските братя, които включват светски конституционалисти, Копти и други групи, формиращи коалиция, готова да излезе на улицата и да се противопостави на декрета на Морси. Това обаче, което поне видимо не включваше опозиционната коалиция бяха египетските военни, играли дълго време историческа роля в страната.
Ролята на военните в Египет има дълбоки корени. През 50-те години на миналия век полковник Гамал Абдел Насър създаде модерната Египетска държава, като свали монархията на крал Фарук и създаде светска държава. Тази държава бе авторитарна и социалистическа.
Насър съюзи Египет с бившия СССР и настрои страната си срещу САЩ, което продължи и през 60-те и 70-те години на ХХ век.
След израелско-арабсаката война от 1973г. новият египетски президент Ануар Садат пренасочи страната към съюз със САЩ и сключи мирен договор с Израел, т.нар. Кемп Дейвитско споразумение.
Този  договор бе основата на регионалния баланс на силите чак до ден днешен. Решението да се спре състоянието на война на Египет с Израел и да се превърне Синай в демилитаризирана буферна зона между Египет и Израел, фактически премахна опасността от война между арабския свят и еврейската държава. Решението на Египет да се съюзи със САЩ и да скючи мир с Израел формира регионалния баланс на силите в Близкия Изток.
Големият въпрос сега е, дали избирането на Мохамед Морси означава край на режима основан от Насър, или е само преходно състояние, като истинската сила и потенциална власт в Египет задкулисно остава в ръцете на генералите. Декретът на Морси, ограничаващ съдебната власт предизвика масов протест, който по същество изглежда разчиташе да предизвика намесата на военните, за да се върне предишното неислямско устройство на Египет.
Странно е, че протестиращите се надяват на демократични свободи, именно като предизвикват намесата на военните, но същевременно става ясно, че Мюсюлманските братя са доминиращата политическа сила в Египет, а президентът Морси е техният човек и ръководител. За момента е ясно, че протестът на светската опозиция няма да принуди Морси да отстъпи, нито пък ще предизвика решаващата намеса на военните. Ако това остане така и в по-дългосрочен план,  Египет е навлязъл в нова епоха на своята вътрешна и външна политика.
На първо място става дума за договора за мир с Израел. Промени се и ролята на Синай, който отново се превърна в милитиризирана зона, откъдето ислямистите извършват провокации срещу Израел. Макар Синай да остава формално буферна зона, египетските военни отново са разположени там и отговарят за ситуацията. Ремилитаризирането на Синай все още не означава непременно война с Израел. Защото египетската армия отдавна няма покровител в лицето на бившия СССР, а другата голяма външна сила - САЩ няма намерение да превъоръжава Египет, превръщайки го в заплаха за Израел.
До 1967г. САЩ се въздържаха да застанат открито на страната на Израел, оставяйки тази роля на Франция. Но сега ситуацията коренно се промени. Най-мрачният сценарий е появата на ислямистка държава в лицето на Египет на границите с Израел. Другият също мрачен сценарий е появата на няколко ислямистки държави в региона, враждебни към Израел и търсещи реванш. Такава държава може да стане Сирия, където сирийските Мюсюлмански братя са най-организираната сила в редиците на опозицията.
Засега Морси не е утвърдил истински властови контрол над Египет. Но с времето това може да стане реалност, освен ако египетските военни отново не се намесят и върнат старото положение на военно-авторитарна власт.
Балансът в Близкия Изток може радикално да се измени, измествайки Израел от положението му на доминираща сила в региона. Как ще отговори Израел на новия баланс на силите в Близкия Изток засега не е ясно, но със сигурност Израел може да се окаже в по-неблагоприятно положение. В резултат Египет би играл главната роля в този баланс на силите.
Не трябва де се забравя и ролята на Турция, която е нещо средно между светска и проислямистка страна, чиито симпатии са на страната на про-ислямистките араби. Турската управляваща Партията на справедливостта и равитието на Ердоган не крие своите ислямистки корени. Ако гражданската война в Сирия доведе на власт в Дамаск ислямистите, балансът на силите в региона между Израел от една страна и арабските държави /Египет и Сирия/ от друга страна, би се променил радикално във вреда на Израел.