Обикновено се пише, че Китай е втората икономика на света след тази на САЩ. Но според икономисти-анализатори, Китай е  първата в света производствена икономика, т.е. първа в производството на стоки от всякакъв вид, като значително изостава от САЩ в сферата на услугите. Между другото до 18-ти век, а и малко след това,  Китай е първата икономическа сила в света по своя БВП, но след опиумните войни и квазиколонизацията му изпада далеч назад. Същевременно  темповете на развитие на Китай, които до скоро бяха двуцифрено число, сега поради глобаланата криза спаднаха на 7-8%. Но дори това са много високи темпове за една вече много развита икономика, като може да се допусне, че след преминаването на глобалната криза Китай отново ще скочи на темпове от 10 и повече процента.
След 18-тия конгрес на Китайската комунистическа партия, за неин лидер бе избран Си Цзинпин, който през март на идната година ще заеме и поста председател на КНР.
Според познавачите на китайската политическа сцена Си Цзинпин е последовател на генералната линия зададена от Дън Сяопин, т.е. прагматична стратегия на развитие. Самият Дън бе охарактеризирал тази стратегия в знаменитата си сентенция „Не е важно дали котката е бяла или черна, важно е да лови мишки”.
Китай е еднопартийна система, като цялата върховна власт е съсредоточена във върховното ръководство на ККП – постоянният комитет на политбюро на партията. В същото време, Китай развива пазарна икономика, като по този начин създава нов политико-икономически модел, който засега е твърде успешен.
Главните задачи в непосредственото бъдеще е да бъде овладяна всепроникващата корупция и Китай да се преориентира от експортоно ориентирана икономика /Китай е най-големия в света износител/ към икономика на вътрешното потребление. Втората голяма задача е да се уравновеси географски стопанството, като ударението на индустриализацията се сложи върху неразвитата вътрешност на страната, която драстично изостава от свръхразвитите крайбрежни зони на Източен Китай.
Избирането на Си Цзинпин за върховен водач с определен мандат засега не предсказва някаква коренна промяна във вече установения път на развитие на страната. А този път /вече споменахме належащите корекции/, дава високи разултати.
Разбира се, Китай с неговото 1,3 милиардно население има да изминава още дълъг път, докато стане богата като Америка страна.
Другият голям въпрос е как се съчетава комунистическото управление на Китай с пазарната икономика. Всъшност политически Китай е по-скоро олицетврорение на източен деспотизъм, отколкото да е комунистическа държава, в която ръководната  роля би трябвало да принадлежи на работническата класа.
Във външната си политика Китай следва едно правило – тази политика трябва да прави всичко възможно, за да осигури благоприятни външни условия за развитието на китайската икономика. Колкото се отнася до съжителството на комустическото управление с пазарната икономика, която изисква свобода на предприемачите и инвеститорите, за да се гони печалба, наред с увеличаването на индустриалното произвоство. Новият период в развитието на Китай някак си преодолява това на пръв поглед противоречие. Стратегията на Пекин е осигуряване на натрупване на капитал, необходим за развиващата се промишленост, наред с нарастване на производителността и осигуряване на устойчивост на този процес на нивото на фирмите, секторите и цялата страна, както и подготвката на условия за възпроизводство.
Както отбелязват редица западни автори функционирането на механизма на възпроизводство в китайските условия, е толкова важно, колкото и самата индустрия. Китайското стопанство е полупланово – залагат се общи насоки на развитието на промишлеността, но те са гъвкави и изискват предприемчивост, инициативност и конкурентноспособност.
Китайската икономика е тясно свързана със западната икономика, като взаимства от нея не само образци на промишлените изделия, но което е по-важно – инвестиции в производството. В Китай работят многобройни японски и американски заводи, които произвеждат продукция на световно ниво. Голям проблем за Китай остава зависимостта му от вносните суровини, на първо място от петрола и природния газ. Прави впечатление, че Китай, който буквално копира руските военни самолети на Сухой, се колебае, когато става дума за зависимост от сибирските източници на петрол и пророден газ. В някои отношения Пекин се солидаризира с Москва, например по сирийската криза, но запазва дистанция от Русия по другите външнополитически приоритети.
Китай има сложни отношения със САЩ, които могат да бъдат охарактеризирани като партньорство плюс враждебност. Става дума преди всичко за контрола върху Тихоокеанското пространство, като на първо време Китай, който изгражда военоморски сили, вкл. самолетоносач, се старае да си осигури контрола над южнокитайското море  и същевременно да сложи акцент върху отношенията си със страните  от азиатско-тихоокеанския регион.