Мохамед Морси е първият в историята на Египет президент, избран демократично. Но много скоро той си приписа извънредни пълномощия – главно ограничаващи съдебната власт, като ги мотивира с необходимостта да бъдат постигнати целите на египетската революция. В резултат на това, Морси се оказа в странно положение – да защитава извънредните си пълномощия и в същото време да търси с египетските революционери обща цел. Той заяви, че е за разделение на властите на три независими и взаимно възпиращи се клона на властта: изпълнителна, законодателна и съдебна. Новата конституция, която трябва да бъде подложена на референдум, както и законът за защита на революцията и извънредните президентски пълномощия преследват няколко цели.
Първата цел е да бъде свален от поста си главния прокурор, останал от времето на Мубарак. Второ, да се проведат допълнителни съдебни разследвания над генералите от секретните служби. И трето, да защити конституционния съд /мнозинстовото от който е от времето на Мубарак/ и да изплати компенсации на жертвите от предишния режим. Но Морси не взе достатъчно под внимание поляризацията на Египет между светските сили и ислямистите. Намиращите се в опозиция египетски сили, подържащи революцията, смятат за твърде висока цена прочистването на съдебната власт, заявявайки, че това ще доведе до нова диктатура. Но и опозиционните сили не са чиста проба демокрация. В основата им стоят загубилите изборите остатъци от режима на Мубарак.
Декретите на Морси още по-силно ще поляризират египетската политическа сцена. Най-лошият сценарий би бил да избухнат улични боеве между привържениците на Морси – предимно ислямистите и неговите светски противници. На привържениците на Морси беше абсолютно необходимо да неутрализират Конституционния съд, който през юни миналата година разпусна първия свободно избран парламент. По думите на Морси, политизираният Конституционен съд е имал намерението да разпусне и Консултативния съвет /горната камара на египетския парламент/, както и самото Конституционно събрание.
Морси бе избран с малко мнозинство от само 51,7%. При това положение той би трябвало много внимателно да взема под вншимание, както ислямистите, така и революционерите, които бяха преследвани от секретните служби на Мубарак.
Конституционният декрет на Морси бе решителна стъпка, макар и недемократична и поляризираща, за излизането на Египет от задънената улица. И макар подобни укази да са водели към установяването на диктатура, в нито една друга страна, преживяваща трансформация, не е имало политизирана съдебна власт, която играе ролята на вредител на революцията.
Почти две години от началото на египетската революция секретните служби на Египет по същество са нереформирани. Така, че единствен победител в тази свръхсложна ситуация спокойно могат да се окажат секретните служби, които уж ще защитават върховенството на закона, но ще го правят в своя изгода.
Революционните  ислямисти, които подържат Мохамед Морси, а това са Мюсюлманските братя, заявиха, че са демонстрирали мирно, но са били атакувани от тълпа от разбойници, въоръжени с огнестрелно оръжие. В резултат на тази атака са загинали пет привърженици на Мюсюлманските братя, които са пожертвали себе си, за да спасят президентския дворец и законната власт.
Според последни непотвърдени информации Мохамед Морси е бил принуден да отмени дектрета за извънредните му пълномощия, което вероятно ще сложи нова начална точка на бурните събития в Египет.