В първата година на втория мандат на Барак Обама се откриват много добри възможности. Това важи особено за неговата външна политика. Той трябва да навакса пропуснатото в международните отношения заради оспорваната борба с републиканеца Мит Ромни за преизбирането му за още 4 години в Белия дом.
Една от главните задачи на Обама е да намери модус вивенди с антиамериканския курс на Москва. И по-точно да потърси допирни точки с Владимир Путин. Още повече, че след преизбирането му, Русия официално го покани да посети Москва през идната година.
Няма да е лесно поставянето на ред и в отношенията с Китай, който  през 2030 година ще надмине САЩ  по БВП. Впрочем, и днес Китай е първата производствена икономика в света. При това, Пекин полага усилия да развие тихоокеанския си флот, за да се справи с враждебните настроения в Япония и Южна Корея. На трето място, Барак Обама е необходимо да потърси начин да спре Иран от създаването на ядрено оръжие. Засега двустранните преговори, водени конфиденциално между Вашингтон и Техеран, изглежда не носят резултат. Но международните санкции, наложени под егидата на САЩ вече си казват думата. Смята се, че Иран е загубил ј от своя БВП, в резултат на строгите санкции. Не на последно място е необходимо Вашингтон да намери начин да спре разрарастващите се израелски поселения на Западния бряг, които минират възможността за създаване на Палестинска държава, редом с Израел. Наред с това Вашингтон трябва да опита всички възможни средства, за да накара палестинските движения да престанат с рекетния си обстрел на Израел и да признаят легитимността на еврейската държава.
Американската външна политика не се определя еднолично от президента. Тук си казва думата Конгреса и общественото мнение в страната, казват си думата и различните групи за натиск. Но президентът Обама във външната политика разполага с най-големи пълномощия и възможности. Американският президент, разбира се, не е диктатор, но той е отговорен за сигурността и международните позиции на САЩ, повече от всеки друг. Барак Обама трябва да се опита именно в този най-силен период на президентството си – началото на втория мандат да спечели на своя страна Конгреса на САЩ по въпросите на сигурността и външната политика. За целта той трябва да разчита не само на демократите в Конгреса, но и на известно разбирателство поне с част от опозиционните републиканци. Това е голямото изкуство на външнополитическия компромис.
Средствата в ръцете на Обама не са малко. Той може да преговаря в търсенето на компромиси с опонентите си в лицето на Русия, Китай, Иран и палестинците. Но същевременно той може и силово да налага волята на САЩ, там където няма възможности за компромиси, но интресите на САЩ налагат това. И тук е много важно да се определят първостепенните интереси на Америка, за разлика от второстепенните и третостепенните.
В заключение, Барак Обама трябва да извоюва позицията си на истински световен лидер, който говори и действа от името на суперсилата Америка. Светът вече е свикнал с водещата роля на САЩ, която обаче трябва гъвкаво да се отстоява, и това в най-голяма степен зависи от американския президент, особено в началото на втория му мандат. Защото по конституция президентът няма право на трети мандат, така че във втория, Барак Обама ще работи за историята.