Напоследък в западния печат се появиха коментари, които залагат на Индия, а не на Китай, като бъдещият двигател на глобалното развитие. В общи линии, аргументите на тези коментари са няколко. Първо, Индия скоро ще настигне и надмине Китай по брой на населението си, което се дължи на политиката на Пекин на „едно дете в семейството”. Второ, свободното ползване на английски език, отваря за Индия широк прозорец във високите технологии, особено в информационните технологии. Трето, Индия е наследила от бившия си колонизатор Великобритания освен английски език, още и добре работеща парламнетарна система на управление. Това за разлика от комунистическата власт в Китай. Четвърто, Индия разполага с развита железопътна система, която не само превозва продукцията на индийското стопанаство, но отваря пътя за вътрешната миграция на населението към градовете. Пето, Индия, за разлика от Китай разполага с голям частен капитал, най-яркият пример за което е корпорацията Тата. Всичко това е напълно вярно, но е само едната стрна на монетата.
Китай коригира сега политиката на „едно дете” и скоро това ще доведе до нов бум на раждаемостта. Темповете на китайската икономика вече не са двуцифрени, както до преди две-три години, но остават на ниво 7,5% годишен прираст. Това е по-висок прираст от този в Индия, който се движи между 5-6% годишно.
Но най-важното, китайският БВП надхвърля 8 трилиона долара, докато индийският БВП е само около 2 трилиона. В основата на песимистичните за Китай анализи и силно положителните прогнози за Индия лежи идеологическата презумпция, че пазарната икономика не може да се развива свободно и ефикасно в условията на централизирано стопанство и авторитарна власт, както е в Китай. Практиката от последните десетилетия обаче показва, че Китай много успешно развива пазарната си икономика, въпреки някои обективни недъзи на централизацията и на комунистическото управление.
Няма да спорим кой народ е по-трудолюбив и технически по-изкусен, но фактът си остава, че западните компании изнесоха част от производството си именно в Китай, а не в Индия. Заедно с аутсорсинга на производството в Китай навлязоха много технологии, включително високи технологии, не на последно място в информационната област и производството на медицински апарати за образна диагностика.
Не е тайна, че китайците, подобно на японците през 50-те и 60-те години, буквално копират продуктите на западната промишленост, при което се оказват отлични имитатори.
Сегашният спад в глобалната икономика естествено се отрази неблагопхриятно на Китай, чиято индустрия е експортно ориентирана. Сега Пекин обаче полага големи усилия да създаде икономика на вътрешното потребление и наред с това да развие вътрешността на страната, която драстично изостава от крайбрежните зони.
Корупцията е голям проблем в Китай, но той е още по-голяма язва в съвременна Индия. Ще видим кой от тези два азиатски гиганта по-успешно ще се пребори с разяждащата корупция.
Независимо от тези неблагоприятни фактори, общи и за двата азиатски гиганта, решаваща роля ще продължат да играят по-високите темпове на икономичеески прираст на Китай.
В заключение ще посоча следното - Индия е наистина огромна държава с огромен потенциал. Същото обаче важи и за Китай. Като се има предвид изходните данни за БВП и за прогнозирания прираст, засега няма основание да се очаква някакво чудо, в резултат на което Индия да измести Китай като втората икономика в света след тази на САЩ. Нещо повече, прогнозите за Китай сочат, че ако в общи линии се запазят сегашните тенденции, към 2030 година Китай ще надмине САЩ по БВП.

Индия е хаотична държава без дългосрочна политика. За разлика от Китай, техният балон няма да може да бъде поправен след спукването. Китайците имат огромни финансови ресурси, с които могат да се възстановят от всяко сътресение, докато Индия ги няма...

Нито една от двете.И двете дължат развитието си (ако имат изобщо някакво такова предвид гиганстските си мащаби) по-скоро на желанието на чуждестранни инвеститори за по-високи печалби изнасяйки производствата си там.Разбира се аз не казвам,че тези държави нямат развитие.Казвам само,че един световен технологичен,икономически и военен лидер не може да бъде "вагон".Мисля си ,че в период от следващият четвърт век ЕС и САЩ ще преживеят доста промени съобразно желанието си за отстояване на лидерството си.А Индия и Китай имат същата спирачка каквато и нашата бедна страна- ниско потребление което обуславя развитието им.За да се подържа висок ръст на икономиката,продукцията трябва да има кой да я купува.Как ще има кой да купува като и в двете страни бедните са почти да не кажа милиарди..? Лидери?..Какви лидери? Най-обикновенни автопилотаджии добре живеещи в полу-кастовата си олигархична система която им осигурява един прекрасен сигурен и охолен живот.Останалите могат да живеят на улиците или в пещери.Колкото по-бедни толкова по-добре.Не,че подценявам ресурсът и способностите на двете почти 3 милиардни държави ама мисленето на хората там не е такова.Още не са толкова напреднали.Може би след век-два...