Русия и Китай са много различни държави, но по отношение на  на назрялата нужда от реформи в икономическата и политическата сфера, те силно си приличат. В Русия и Китай се извърши „смяна” на ръководството. Начело на Кремъл отново застана Владимир Путин. В Китай на мястото на първи ръководител на страната Ху Цзинтао дойде новият лидер Си Цзипин. Ще видим дали тези промени ще доведат до въвеждането на закъснелите реформи.
Русия е псевдодемокрация с крайно едностранчиво развита икономика – главният износ се крепи на природния газ, петрол и други суровини. На свой ред, Китай е авторитарна държава, като реалната власт е в ръцете на лидера и на Постоянния комитет на ЦК на компартията. Единственият фактор, който би подтикнал Русия и Китай към дълбоки икономически и политически реформи е тяхното желание и стремеж да бъдат велики сили и да разговарят на равни начала със САЩ и Запада.
Легитимността на управлението и в Русия, и в Китай са определя от способността им да осигурят бързо и ефикасно икономическо развитие на своите страни. Темповете на прираст на Русия спаднаха от 8% до 4% прираст, а на Китай от 10-12% до 7,5%. И двете страни страдат от разяждаща корупция и слабо вътрешно потребление. Това потребление, което е икономическият двигател в САЩ и ЕС, като процент е повече от 2 пъти по-високо отколкото в Китай и Русия.
Досегашният стабилен икономически ход на развитие в Русия се дължеше на износа на суровини. Но с технологията фракинг, САЩ с много високи темпове увеличават своето проидводство на шистов газ и скоро ще настъпи износ на американски природен газ в Европа, която сега е в пълна зависимост от Русия.
Китай има много по-диверсифицирана икономика и огромен положителен търговски баланс, но глобалната криза смъкна на половина невероятно високия китайски икономически прираст. Освен това „политиката на единствено дете в семейството” вече си казва думата, като рязко намалява притока на млада работна ръка към индустриалните центрове на Китай, разположени изключително на източното му крайбрежие.
Така или иначе, и Русия, и особено Китай имат значителен потенциал за бързо и модерно икономическо развитие. Но и в двете държави решаваща роля играят властови кръгове, които задържат статуквото и опонират на реформите.
В Русия липсата на реформи, включително в политическата и съдебна системи, положението ще зависи от капризите в цените на енергоносителите. Страната изпитва остра нужда от ребаланасиране на икономиката в посока на производството на стоки за широко потребление. От своя страна, Китай влага колосални средства в тежката промишленост и в инфраструктурата, при което потреблението нараства твърде бавно, а държавните предприятия в тежката промишленост отнемат средствата от промишлеността на стоки за широко потребление. Но и в двете страни има силно проникване на службите за сигурност, които са доволни от сегашното положение.
Постепенното по-нататъшно спадане на темповете на прираст в икономиката ще увеличи безработицата до опасно равнище и ще предизвика спадане на жизненото равнище. Може би като част от предприетите мерки, ръководствата в Русия и в Китай раздухват патриотично-националистичните страсти. В Русия това е флагрантният антиамериканизъм, а в Китай - националистическите претенции за островните територии, които сега са под контрола на Япония. Остава да видим дали ръковоствата в двете страни ще наберат смелост да се преборят с ретроградните сили в своите страни и ще започнат да се реформират в унисон с другите държави от БРИК.