Напоследък в САЩ се появиха множество публикации, в които се внушава, че отношенията между САЩ и Русия се връщат към времената на Студената война. Това най-вече проличава в твърденията на победения кандидат за президент Мит Ромни, който заяви, че Русия е геополитическия враг №1 на Америка. Междувременно Конгресът на САЩ гласува т.нар. закон Магнитски, с който се забранява издаването на входни визи на всички руски чиновници, имали отношение към смъртта на адвоката Серегей Магнитски, починал през ХІ.2009г. от сърдечен удар в един от московските следствени изолатори.
От американска страна се твърди, че смелият юрист, който бе арестувант по обвинение за данъчни измами и който разкри ограбването в размер на 230 милиона долара, е бил измъчван и бит от руските следствени органи.
Каквато и да е истината около Магнитски, републиканският кандидат за президентския пост Мит Ромни заяви на предизборния конгрес на своята партия, че при неговото управление /което не се състоя/, Путин ще срещне от американска страна много по-малко гъвкавост и много повече твърдост. Между другото, Мит Ромни така и не можа да разбере  колко важни са руско-американските отношения, особено в областта на ракетно-ядреното разоръжаване. А и въобще във военната сфера.
По повод изявленията на Ромни, руският президент Путин изрази „благодарност” за неговата прямост, но това, че смята Русия за геополитически враг №1, вече е негов минус. Външният министър на Русия Сергей Лавров посочи, че законът Магнитски ще нанесе сериозна вреда на руско-американските отношения. На свой ред, Москва реагира на американския закон с приемането на закон, забраняващ осиновяването на руски деца от американски семейства от т.нар. „закон Дима Яковлев”. Става дума,  че руското момче Дима Яковлев, осиновен през 2008г. от американско приемно семейство е починал от прегряване, след като американаските приемни родители го заключили в автомобила си под палещото слънце.
Както и да е, САЩ твърде често прибягват към въпроса за правата на човека, с цел да оказват натиск върху Русия.  Освен това, Вашингтон и другите западни столици, всячески търсят повод, за да стеснят руското стратегическо пространство, включително във връзка с проекта на Путин за създваване на Евразийски съюз.
Разбира се, в Америка има и съвсем други схващания във връзка с руско-американските отношения. Президентът Обама, например, отмени американските планове за създаване в Полша на база, която да бъде част от планираната от САЩ противоракетна отбрана.
Непредубедените американаски политически наблюдатели подчертават, че през територията на Русия се осъществяват жизнено важните доставки за американския контингент в Афганистан. САЩ разчитат на сътрудничеството на Русия  и по такъв труден проблем, като подготовката на Иран за създаване на ядрено оръжие. Това сътрудничество се осъществява в групата Р5+1 /Сащ, Русия, Китай, Франция, Великобритания + Германия, с цел да се засили натискът върху Техеран.
Заместник-министърът  на отбраната на САЩ Милър открито говори за значението на руско-американските отношения във връзка със снабдяването на контингента на САЩ в Афганистан, и също така за засилване на натиска върху Иран по въпроса за иранската атомна бомба.
Естествено между САЩ и Русия остават, а и се създават нови проблеми, които не могат да бъдат игнорирани. Но има два основни факта, с които републиканската десница не може да се примири – това, че Путин измъкна Русия от хаоса по времето на Борис Елцин, както и това, че руската ракетно-ядрена мощ не отстъпва количесвено и качествено на американската.
Нормално е Путин да отстоява интересите на Русия, така, както Обама защитава американските интереси. Всичко това, включително и в глобален план. При това положение нормалният взаимен подход в политиката на САЩ и Русия е зелената маса на преговорите.