Събитията от 2012г. съсредоточиха вниманието на международната общност върху три кризисни региона на света: еврозоната с нейната финансова неопределеност; Близкия Изток с настъплението на ислямистите и гражданската война в Сирия; Азиатско-Тихоокеанския район с нарастващ национализъм и политическо напрежение, след десетилетия на бурен икономически растеж. По всяка вероятност това ще бъдат регионите, където ще се наблюдават главните военно-политически и икономически събития.
Уверено може да се прогнозира, че в ЕС ще продължат да играят решаваща роля финансовите проблеми, като конкретно страните-членки от Юга ще продължат да се борят с дълговата кирза и с усилията да приведат в ред бюджетните си дефицити.
Според някои западни наблюдатели през 2013г. кризата ще се разрази този път не само в Гърция и Испания, а и във Франция. Това от своя страна ще рикошира и върху втория член на френско-германския тандем – Германия.
Прогнозата е, че ЕС ще има минимален икономически прираст, ако въобще реализира такъв, което крайно ще усложни ситуацията в европейското обединение, поставяйки под въпрос неговото бъдеще.
Към това трябва да прибавим и чувствителната обществена и политическа съпротива на Великобритания относно нейното членство в ЕС и намеренията на Лондон да предоговори условията на британското членство.
Другият крайно проблемен регион си остава Близкият Изток, конкретно развоят на събитията в Египет и Сирия. Почти сигурно Мохамед Морси ще продължи да управлява Египет в ислямистка посока, докато в Сирия режимът на Башар ал Асад най-вероятно ще бъде свален от пъстрата коалиция на неговите противници. Но между разнородните членове на тази коалиция е вероятно да започне борбата за власт. Наред с това, Египет – главната държава в арабския свят, е силно разделен между между ислямистите, към които принадлежи и президента Морси и привържениците на светската държава и управление.
Неотдавнашните дълбоки разногласия във връзка с разработването на нова египетска конституция, ясно показаха дълбокото разделение в обществото и сред политическата класа на Египет.
В Азиатско-Тихоокеанския регион противоречията вероятно между държавите могат да се изострят, като се стигне и до употреба на военна сила. Съществува несъмнена вероятност за военен инцидент, в който да бъдат замесени Китай от една страна, а от друга страна Япония, Филипините или Виетнам. Засега остават неясни два основни фактора – ще се справи ли с проблемите дипломацията на споменатите държави и каква роля ще играят Съединените щати, които искат да се запазят свободни и независими тихоокеанските водни пътища. Същевременно САЩ не искат да позволят на Китай да се превърне в главната политическа и военна сила в Азиатско-Тихиоокеанския регион.
Особено голям проблем за международната общност и конкретно за САЩ и Израел, ще продължи да бъде иранската ядрена програма. Накратко, възможно ли е да бъде съгласуван дипломатически компромис, едно решение, което би било удовлетворително за Техеран и същевременно да се предотврати военен удар на САЩ и Израел срещу иранските ядрени инсталации. Ясно е, че Иран се придвижва към възможността да придобие ядрено оръжие, което се смята за абсолютно недопустимо, както в Тел Авив, така и във Вашингтон.
В списъка на трудно предсказуемите международни проблеми трябва да бъдат включени и проблемите на САЩ. Въпрос без отговор засега остава, дали американската политическа система - по-конкретно Белият дом и Камарата на представителите, доминирана от опозиционните републиканци, ще намерят решение, което да доведе до излизането от сегашната глобална финансово-икономическа криза. Защото тази криза, започнала от Америка, може да бъде преодоляна само с активното участие на най-голямата световна икономическа сила – САЩ и техния глобален бизнес.