Географски Великобритания е европейска страна. Икономически също, доколкото половината от нейния износ и внос са свързани с Европа, конкретно с ЕС. Според проучванията на общественото мнение обаче, около половината британци са за напускане на ЕС, а другата половина – за оставане в Евросъюза. Британският премиер Камерън издебна удобния момент – продължителната криза в еврозоната, състояща се от 17 членки, за да повдигне въпроса за членстовото на Великобритания в европейското обединение.
Това преди всичко се диктува от вътрешнополитически причини: 5-годишната икономическа криза в ЕС накара мнозина британци да се замислят, дали не е по-добре да напуснат европейското обединение. В самата управляваща партия на консерваторите, членовете на нейната парламентарна група от задните редици се страхуват да не загубят парламентарните си места и затова подбутват Камерън да направи решителна крачка – да предостави на избирателите чрез референдум през 2017г. да решат противоречивия въпрос за членството на острова в ЕС. Наред с това, новоизгряващата партия на евроскептиците – Партия на независимостта, може да откъсне част от избирателите, подкрепящи консерваторите. Освен това, референдумът има своите предимства пред парламентарните избори: избирателите не гласуват обезателно според партийната си ориентация. По тази причина на дисперсия на партийния електорат,  те са важен и удобен начин за решаване на конституционни и фундаментални въпроси.
Много важен е въпросът, кога точно ще се състои обещаният от Камерън референдум. Очевидно, британският премиер смята, и то основателно, че сегашният момент не е подходящ, защото обстановката в еврозоната, а и въобще в ЕС, е твъърде мъглява. Затова Камерън иска да проведе референдума през 2017г. , тоест при следващият британски парламент /парламентарните избори в Обединеното кралство са през 2015г./, когато състоянието и перспективите на еврозоната ще се прояснят.
От гледна точка на ЕС, Камерън разчита на изестно разбиране от страна на германския канцлер Ангела Меркел, която изглежда е против напускането на Великобритания от ЕС. Франция обаче заяви на шега, че ще постеле „червен килим”, за да изпрати Камерън и компания обратно на острова. Камерън даде да се разбере, че до референдума иска да предоговори условията на британското членство без да уточнява за кои области става дума. Но по този начин би се създал опасен прецеднт за ЕС, защото много държави-членки могат да поискат едни или други промени в договора за членство, движени от своите тесни егоистични и национални интереси.
И така, Камерън изглежда с речта си запуши устата на крайните евроскептици в собствената си партия, сложи прът в колелата на Партията на независимостта и постави в затруднено положение лейбъристите, като се има предвид, че тяхната партия е за оставане в ЕС.
Британският правителствен лидер отхвърли опциите Великобритания да последва примера на Норвегия и Швейцария, които хем не са членки на ЕС, хем имат отворен достъп до неговия огромен пазар. Според мен обаче, проблемът е в това, че Камерън би искал силно да се чува думата на Великобритания в Обединена Европа и да влияе в една или друга степен на развитието на ЕС.
На сегашния етап в ЕС надделява схващането, че за да оцелее еврото, еврозоната и от тук целият Евросъюз е нужно задълбочаване на евроинтеграцията, която да обхване банковото дело и данъчната политика. Затова в речта си Камерън остави отворени въпросите, по които би искал да предоговори условията за британското членство в ЕС. В допълнение трябва да подчертая, че компромисите на които евентуално биха се съгласили държавите от ЕС, едва ли ще бъдат възприети благоприятно от мнозинството британци. Освен това, да напомня, че САЩ оказват натиск върху Великобритания да не напуска ЕС, като Лондон може да служи за проводник на проамериканската външна и икономическа политика.
Няма да е пресилено да се каже, че Обединеното кралство днес не може да намери точното си място в Европа и в света, лутайки се между британската ексцентричност от една страна, и доста твърдите правила на Евросъюза от друга.
Както е добре известно, няма полубременни жени, те или са бременни, или не са. Тази двойственост на Лондон спрямо ЕС не може вечно да продължава, така че британците с референдум, или по някакъв друг „британски” начин трябва да решат, дали остават в ЕС, като същевременно това трябва да стане с твърда убеденост. Или в обратния случай, Лондон да вземе еднопосочен билет за напускане на ЕС завинаги - средно положение просто няма.
Съвсем не е случайно, че Маргарет Тачър по време на своето управление не се реши да постави въпроса за членството в ЕС на непредсказуемостта на един референдум. Може пък, сегашният премиер да се опита да изнуди ЕС за пробритански отстъпки, като разчита на 5-годишната криза в ЕС, която намали привлекателността на европейското обединение. Но може да се случи и обратното, референдумът да извади Обединеното кралство от ЕС, поставяйки го в „блестяща изолация”, което да има тежки политически и икономически последствия. Още повече, че догодина предстои референдум за отделянето на Шотландия от Обединеното кралство, отделяне, което може да бъде последвано и от Уелс. С други думи, Камерън се оказа начело на Великобритания в много критично и съдбовно време.