Както е добре известно, след разпадането на бившия СССР в Русия настъпи хаос и до голяма степен анархия. През този период Съединените щати се наложиха като единствената суперсила и се превърнаха в световен хегемон. Но президентът Путин успя да преодолее хаоса и анархията в Русия и да изправи страната на крака. Това не се хареса на САЩ, доколкото водеше до преминаването от еднополюсен свят, доминиран от Америка, отново в многополюсен свят, което резреши временно установената американска хегемония.
Може да се каже, че руският президент Путин е силно недолюбван на Запад, особено в САЩ, защото се наложи американците отново да имат пред себе си противник. Нещо повече, Китай през изтеклата година надмина Япония и се превърна във втората икономическа сила. Китайско-американските отношения станаха странна конфигурация на партньорство и съперничество.
И така, отново живеем в многополюсен свят, в който САЩ са първата икономическа и военно-политическа сила, но вече в конкуренция с Русия и Китай. Между другото, искам да напомня, че китайско-американското сближаване през 70-те години на миналия век, организирано от политиката на Никсън-Кисинджър, се основаваше именно на стремежа на САЩ и Китай да се противопоставят на влиянието и заплахата от СССР.
В многополюсния свят, Русия на Путин не иска повече да бъде младши партньор на Америка. За един много кратък период САЩ и Русия направиха крачки в посока на нова студена война. В САЩ бе гласуван дискриминационния закон Магнитски, на което Русия отвърна със закона Дима Яковлев, забраняващ осиновяването от американски приемни родители на осиротели руски деца.
В международен план Русия заедно с Китай наложиха вето в СС на ООН по западната резолюция за Сирия, където се очертава катастрофално положение. Руската позиция се обосновава с това, че неизбежното падане на режима на Башар Асад, може да доведе не по-малко лош режим, например режим на сунитските екстремиисти. Опитът с Либия и Египет показа, че отстраняването на диктаторите Кадафи и Мубарак, доведе  до неуправляемост в Либия и до президенския пост на Мохамед Морси, представляващ ислямистките фундаменталисти.
Има още много примери, като прекратяването от Москва на програмата Нън-Лугар, според която САЩ помагат на Русия за унищожаването на сваленото от употреба ядрено оръжие.
Но в основата на рязкото влошаване на руско-американските отношения стоят по-важни причини. Съединените щати твърде често повдигат въпроса за човешките права и демокрацията в Русия, което Кремъл основателно или не, тълкува като американска намеса в руските вътрешни работи. Наистина, Кремъл не прибегна към една стъпка, която би поставила САЩ в крайно затруднение, а именно използването на руския коридор за снабдяване на амерканските части в Афганистан.
Но кои фактори заложиха началото на нова студена война САЩ-Русия? Според една от хипотезите, това е пренасочването на външната политика на Съединените щати към изпадналия в хаос Близък Изток, при което Вашингтон изостави Русия като един от фокусите на американската външна политика. Според мен, тази хипотеза не е вярна, защото без съдействието на Москва, Вашингтон не е в състояние да се справи с кризата в Сирия, както и с иранската и северно-корейската ядрени програми.
Ако Израел нанесе превантивен удар по иранските ядрени инсталации, със или без участието на САЩ, положението  в Близкия Изток ще стане катастрофално. Срещу северно-корейската програма за създаване на ядрено оръжие пък, САЩ водят многостранни преговори с Пхенян, с участието на Русия, Китай, Япония и Южна Корея.
Друга хипотеза, застъпвана на Запад за новата студена война е фактът,  че САЩ и Русия нямат мащабни икономически интерси помежду си, както и икономическо взаимодействие, които биха накарали Москва да съдейства на Вашингтон при решаването на критичните въпроси. Но и това не е достатъчно обяснение за рязкото влошаване на отношенията Вашингтон – Москва. Да вземем за пример САЩ и Китай, които имат стратегически и икономичесски отношения, но въпреки това са партньори и враждебни съперници.
По мое мнение, дълбоката причина за сериозното влошаване напоследък на руско-американските отношения е в това, че Вашингтон и Москва се сблъскват по въпроси от стратегическо значение – американските планове за ПРО и руския отговор с инсталирането на ракетно-ядрено оръжие в Калининградска област.
Някои американски автори смятат,  че конструктивни отношения между САЩ и Русия са възможни, само ако Москва спре да слага прът в колелата на Вашингтон във външната политика и възприеме един курс, при който Русия да играе ролята на младши партноьор на Съединените щати. Путин категорично отказва това – да превърне руската външна политика в спомагателна на външната политика на Вашингтон. И САЩ и Русия се стремят да защитят своите геополитически и геостратегически интереси. Западът и конкретно САЩ правят всичко възможно, за да ограничат стратегическото пространство на Русия, намесвайки се в постсъветското пространство от Каваз до Средна Азия. Съвсем очевидно е, че САЩ искат да попречат на Русия да създаде чрез Евразийския съюз  някаква реплика на бившия СССР.
Не е трудно да се разбере, че всеки път, когато Кремъл и Белият дом се поддадат на националистите в своите страни, това води до по-нататъшно влошаване на руско-американските отношения. Води и до нова студена война. Главният проблем между Москва и Вашингтон, според мен, е в това, че реалните интереси на двете страни по-често са противоложни, отколкото подаващи се на компромис. Икономическите вързки между тях биха имали положително значение, но те не са в състояние да променят конфронтационните подходи на Вашингтон и Москва. Да вземем за момент пример от историята – в началото на миналия век Англия и Германия са имали много развити икономически отношения, но това не им е попречило да се сблъскат в Първата световна война. Към всичко това се прибавя и един личен момнет – крайно оскърбителната реакция на американската върхушка към завръщането на Путин на президентския пост.
В заключение искам да подчертая, че новият държавен секретар на САЩ Джон Кери, който се ползва с добра репутация в Русия, заяви пред Конгреса, че трябва да се намерят пътища за взаимодействие на САЩ и Запада с Русия на Путин.

Войната и студената и "топлата", никога не е спирала, по простата причина, че Русия владее 1/6 част от сушата на Земята, а сбирщината от народности в САЩ са вечно ненаситни, лакоми и незадоволени. Сблъсъка е на човешки ценности, преди възможното потребителско самоунищожение.