Както е добре известно, Израел е главният съюзник на САЩ в Близкия Изток. На свой ред, САЩ са първостпенният съюзник и покровител на Израел. Досега обаче Барак Обама, като президент, не е посещавал Израел, което отчасти се дължи на трудните взаимоотношения между сегашния американски президент и израелския премиер Бениамин Нетаняху. Сега, след презибирането на Обама за втори мандат в Белия дом и след изборната победа на Нетаняху е крайно време за среща между тях, която наред с другото да изглади отношенията им.
В Ираел Нетаняху спечели изборите, но с по-малко от досегашното мнозинство, което предспоставя той да търси коалиция евентуално с по-центристки партньори. Това би означавало и по-центристка позиция на Тел Авив–Ерусалим по актуалните проблеми на Близкия Изток.
Миналата седмица Израел ликвидира от въздуха сирийска колона със зенитни оръжия, насочила се към Ливан, вероятно за снабдяване на Хизбулла, което е в американския списък на терористичните организации. По същество, Израел е загрижен от напрегнатата обстановка в Сирия, която при определени обстоятелствна може да доведе до нов военен конфликт в Близкия Изток.
Не се очаква Барак Обама да излезе с нов план за мирно уреждане в региона, доколкото всички опити на САЩ, Израел и европейските им партньори завършваха с провал. Главният проблем за различията и търканията между Вашингтон и Тел Авив е изграждането на нови израелски селища на Западния бряг. Другият въпрос е ядрената програма на Иран. Известно е, че Техеран отрича амбициите си да се сдобие с ядрено оръжие, което така или иначе би прибавило нов опасен щрих в близкоизточната обстановка. Вашингтон се опитва да разубеди Техеран чрез преки преговори с представители на иранските аятоласи да спрат, докато не е късно ядрената си програма за военни цели.
На свой ред Нетаняху отдавна настоява пред САЩ да начертаят „червена линия”, отвъд която Иран не бива да преминава с ядрената си програма. На практика в Иран работят десетки хиляди центрофуги за обогатяване на уран до равнището, когато обогатения уран ще бъде в достатъчно количество за създаване на иранска атомна бомба.
Според мен Израел е отдавна готов да нанесе превантивен удар по иранските ядрени инсталации, но САЩ все още се надяват чрез суровите икономически санкции, които съсипаха иранската икономика да разубедят управниците в Техеран да сложат спирачка на ядрената си програма. В този контекст засега САЩ възпират Израел от нанасяне на изпреварващ удар върху иранските ядрени инсталации, опасявайки се, че те, бидейки скрити под земята и разпръснати едно от друго на отдалечени места, изпреваращата атака може да има и обратен ефект. А именно, да засили иранските амбиции и стремежи към ядреното оръжие.
Израелският президент Шимон Перес заяви пред Кнесета, че САЩ могат да сложат веднъж завинаги край на иранската заплаха и той потвърди убеждението си, че американският президент е твърдо решен да направи именно това. Не трябва да се забравя ообаче, че САЩ се въздаржат от война с Иран поради опасенията си, че един конфликт в Персийския залив ще наруши притока на  петрол и ще окаже вредно влияние на глобалната икономика.
Наблюдателите във Вашингтон и Тел Авив очакват визитата на Барак Обама в Израел да сложи ново начало в израело-американските отношения. Трябва да се има предвид, че  Нетаняху ще сформира новото коалиционно правителство, което да бъде по-гъвкаво по основните проблеми на сигурността на Израел и обстановката в Близкия Изток.
Досега четирима действащи президенти на Съединените щати са посещавали Израел: Ричард Никсън и Джими Картър по един път, Джордж Буш два пъти и Бил Клинтън четири пъти. Джордж Буш младши смятан за един от най-приятелските и здраво свързани с Израел американски президенти посети израелската държава чак през 2008 г. в края на своето президентство.
В заключение, трябва да подчертая, че големите очаквания на Запада, включително на Съединените щати, от т.нар. арабска пролет, се оказаха мит и измама, която доведе на власт в Египет ислямистите в лицето на егиипетския президент Мохамед Морси и постави под въпрос въобще вероятността за демократизиране на арабския свят. Достатъчно е да напомним за антиизраелския атентат на летището в Сарафово. България положи извънредни усилия, за да установи кой стои зад този кървав атентат, нещо което бе положително оценено и от Тел Авив. Така че, единствената демократична държава в Близкия Изток си остава Израел, нещо което трябва да бъде трезво оценено, както от Вашингтон, така и от европейските столици.