Това, че българският преход е криминален е извън всяко съмнение. Това, че Бойко Борисов узурпира цялата власт в държавата не подлежи на съмнение. Бившият пожарникар и телохранител успя да излъже, и то за дълго, голяма част от българите. Природно надарен популист, притежаващ харизма, успя не само да спечели изборите, но и да наложи авторитарен режим.
Искрата на протестите срещу бедността и безчувствеността на авторитарния режим бе запалена от непосилните за посрещане режийни сметки. Нещо повече, народът не може повече да понесе драстичното обедняване на мнозинството. Гладът победи харизмата. Улиците бяха залети от масови протести, които направо могат да бъдат наречени българската пролет срещу ограбването на страната от чужди монополи. Сега, с късна дата Борисов се опитва да замаже очите на българите с палиативни мерки.
Гражданите искат гражданско управление. Управление, което да бъде контролирано и да не бъде позволено повече ограбването от монополни и корпоративни групировки. Някои казват, че за сегашното  трагично дередже са виновни всички правителства на прехода. По принцип това е вярно, но в политиката има един императив. Вината понасят управляващите в конкретния момент. В българския случай това е правителството на един популист – автократ, патологично властолюбив, груб и надменен.
Авторитарният водач сега се опитва да си осигури властта на всяка цена. Измисли два-три популистки хода: уволни вицепремиера си и финансов министър Симеон Дянков  и направи опит да го замени с две безлични протежета. До вчера, заявяваше на всеуслушание, че няма да подаде оставка и докрай ще се бори със Станишев и Доган. Това извади наяве още две страни на авторитарния му режим – всякаква липса на мярка и всякаква липса на чуваемост към клокочещия вулкан от недоволство.
Съдбата на авторитарния режим и неговата маскировъчна партия от послушници не е толкова важна за историята. Рано, или късно тази партия ще си отиде в историческа забрава. Важното е друго. Една активна част от българските граждани осъзна, че на страната не трябват фалшиви месии, а че именно гражданите трябва да вземат демокрацията в свои ръце.
Най-накрая авторитарният водач бе принуден  да отстъпи властта преди да бъде пометен от народното недоволство и подаде оставка.
Все пак, българското гражданство успя временно да се отърве от автократа популист. Ще видим какви ще бъдат ходовете на институциите за излизане от тежката политическа криза. Президентът Плевнелиев, който по мое мнение е маша в ръцете на създателя, сега се налага според конституционните процедури да потърси изход от политическия батак. По всяка вероятност той ще се държи като кукла на конци, дърпани от Бойко Борисов. Но все пак, не политическите партии, а гражданското общество ще подтиква страната към някакъв изход от кризата. За повечето българи е нужно най-после да настъпи управление на гражданското общество. От друга страна не трябва въобще да се мисли, че такъв властолюбец и сатрап като Бойко Борисов, няма  да продължи да се домогва до властта само защото е бил принуден от обстоятелствата временно да отстъпи пред натиска на протеста. Този деспотичен политик сега пресмята следващите си ходове за печелене на гласове при следващите парламентарни избори.
С тактическия си ход за измъкване от отговорност Борисов остави страната в много тежка ситуация: социално, икономически, финансово, политически, културно и морално.
Протестиращите дадоха да се разбере, че утвърдилата се у нас политическа система и сбърканата Конституция, изискват Велико народно събрание, което да напише нов основен закон и да разруши утвърдилата се политическа система и практика. Гражданите искат силен контрол над политическата класа и търсене на отчетност от нея.
Разбира се, има дебели глави, на които никой не може да даде разум, просветление и реализъм. А именно на този сегмент от доброволни пленници на Бойковия популизъм сега ще заложи бившият премиер. Защото за непоправимите поклонници на Борисов, той правел нещо важно за страната, може би като реже ленти, но в същото време налага волята си с желязна ръка.