Парламентарните избори в Италия завършиха катастрофално. Резултатите приблизително разделят страната на две равни половини. Не помогна и това, че Италия има двукамарен парламент – Камара на депутатите и Сенат. В Сената нито една партия не получи убедително мнозинство. Вижте сами – в Камарата на представителите левоцентристите на Пиер Луиджи Бертрани получиха подръжката на 29,5% от избирателите, дясноцентристката партия на Берлускони – 22,1%, а движението на комика Белпе Грило – 25,5%. Коалицията на бившият премиер Марио Монти, който трябваше да изведе страната от кризата, се задоволи с едва 10,6%. За мнозина наблюдатели в страните от ЕС възкресяването на Силвио Берлускони предвещава кошмар.
Дясно-центристката коалиция спечели в Сената почти толкова места, колкото и ляво-центристката. Отново в Сената двете коалиции са много далеч от мнозинството. Движението на Грило надмина в Сената Демократическата партия, макар и само с 0,1%. Марио Монти бе сразен, получавайки минимална подкрепа. Две партии - „Бъдеще и свобода за Италия” и „Съюз на христиандемократите и центъра” въобще остават извън Сената.
Марио Монти се ръководеше от препоръките на МВФ и ЕС, непредвиждайки и недооценявайки гилотината на мерките за строги икономии, надявайки се, че тези сурови мерки ще извадят страната от кризата. В резултат, той бе отхвърлен от избирателите чак на 4-то място.
Една добра новина за ЕС е ангажиментът на ЕЦБ да изкупува държавния дълг, когато е необходимо. ЕС обаче следи със загриженост ставащото в Италия – третата икономика в общността. Меродавният британски седмичник Файнейншъл Таймс писа, че пазарите са нервни от италианската нестабилност. На свой ред, френският Фигаро озаглавява редакционната си статия за италианските избори – „Връщането на Берлускони кара пазарите да страдат”, докато Либерасион коментира резултатите от италианските избори със следната фраза „след отказа на класата на политиците, следва отказ от Европа”. По същия повод германският Зюддойче Цайтунг писа: „управлява популизмът, крясъците и лъжата”. А Франкфуртер Алгемайне Цайтунуг тревожно констатира, че „половината от италианските избиратели гласуват за партии с агресивна антиевропейска насоченост”. На всичко отгоре, пред урните в Италия са отишли 5% по-малко избиратели, отколкото на предишните избори.
Очевидно Италия е изправена пред много сериозна криза. По мнението на италианските политици и коментатори вероятно президентът Наполитано скоро ще насрочи повторни избори. Някои чужди наблюдатели констатират, че извънредно слабото представяне на изборите на Марио Монти се дължи на това, че той е бил нещо като проконсул, прокаран от Германия, за да наложи строгите мерки за икономии, и то по време на криза.
Когато ЕС започна своето сляпо увлечение със затягането на коланите, ръководните органи на общността отхвърлиха тревогите на политиците с реална преценка, че рязкото съкращаване на държавните разходи и повишаването на данъците в една икономика обхваната от депресия, може да задълбочи кризата.
Тъкмо напротив, суровите икономии задълбочиха твърде много икономическия спад. Колкото по-сурови бяха мерките за икономии, толкова по-дълбока ставаше кризата. Сега в Италия, предвид на резултатите от изборите, които водят до неуправляемост на страната, се говори за скорошно връщане на избирателите към урните. Разбира се, ляво-центристката коалиция може да се опита да сформира правителство на малцинството, но това не вещае никакви добри дългосрочни перспективи. Затова чуждите наблюдатели са сериозно уплашени от резултатите от вота в Италия. Вярно е, че Италия отдавна е придобила славата на неуправляема страна. Но зъвръщането на компрометираният Силвио Берлускони, ще дестабилизира не само Италия, но и Европа като цяло.
Според мнозинството наблюдатели се очаква президентът Джорджо Наполитано да насрочи в недалечно бъдеще нови избори. Но какво би станало, ако те повторят сегашната изборна картина, с нейната неопределеност и невъзможност да се състави стабилно правителство, което да просъществува.
В заключение ще изтъкна, че в Италия, но далеч не само там, старите партии и коалиции не вдъхновяват повече избирателите. Те не само са загубили в голяма степен доверието на избирателите, но не малка част от гласоподавателите искат нови лица и нова политическа система, в която гражданите да играят равнопоставена с политиците роля, да бъдат контролиращи и съуправляващи. Досегашните избори бяха през четири години, при което едни правителства се сменят с други, са изчерпани като инструмент на демокрацията. Гражданите искат да си върнат държавата, като затворят пътя на корупцията, скандалите, празните предизборни обещания и манипулирането на обществото чрез медиите. А медиите на свой ред, са или собственост на магнати като Силвио Берлускони, или са подвластни на силните на деня.
Сега италианските политици декларират, че е нужна не смяна на евентуалното правителство, а сериозна промяна, съобразена с новите крайно различни условия. И на първо място с ролята на ЕС, като може да се окаже, че именно европейската общност ще стане жертва на своята нехомогенност, липса на отчетност пред европейските граждани и неспособност да се справи с тежките последствия на глобалната кирза. Нека българските избиратели си извадят поуки преди изборите в България от ставащото в Италия – страна, значително по-развита и богата от нашата.
