На съсътоялите се в Италия парламентарни избори никоя партия не успя да си осигури едновременно мнозинство в Камарата на представителите и в Сената, за да състави устойчиво правителство. Гласовете на избирателите се разпиляха в целия спектър отляво надясно. Ляво-центристите, начело с Луиджи Берзани получиха минимален превес само в долната камара. Дясно-центристите на скандалния Силвио Берлускони възкръснаха от небитието и опровергаха всички прогнози на здравия разум. Изключително трудно е да си представим голяма коалиция, съставена от ляво-центристите и дясно-центристите. Практически това  е невъзможно. Но най-интересното е силното представяне на създаденото преди 3 години движение на комика Бепе Грило, наречено „5 звезди”. Изненадващо бившият премиер Марио Монти, един първокласен политик, катастрофира и се задоволи само с 10% в Камарата на представителите. Затова пък Грило, който бе осмивал като корумпирани всички класически патрии на ботуша, постигна неочаквано висок успех. Грило също така осмиваше германския канцлер Ангела Меркел, която фактически издигна на премиерския пост Марио Монти, който под нейно влияние наложи строг режим на икономии.
Монти си плати скъпо за тази наложена от международните фактори сурова политика. За сметка на това неочаквано силно се представи популисткото движение „5 звезди”, за което гласуваха предимно младите италианци. Лидерът на движението Грило заяви още в навечерието на изборите, че няма да преговаря за съставяне на правителство с никоя от традиционните партии.
При това положение, ляво-центристите на  Луиджи Берзани могат с помощта на партията на Марио Монти да съставят коалиционно правителство, но то ще бъде крайно нестабилно и направо краткосрочно.
Дали Силвио Берлускони ще е в състояние да сформира кабинет, в случай на неуспех на ляво-центристите, изглежда невъзможно, въпреки обещанията му да върне взетите по времето на Монти нови данъци.
Италия е известна с това, че е много трудна за управление страна. Но това, което се случи на сегашните избори говори за нещо друго. Повече от половината италианци не вярват вече на традиционните партии и се отнасят крайно критично към членството на страната в изпадналия в криза ЕС. И то въпреки, че Италия е една от шестте държави-основателки на европейското обединение.
Видя се много ясно, че при сегашната тежка и продължителна глобална криза, тенденцията е всеки да се спасява поединично. И да стовари вината върху силната икономически Германия, откъдето идват  голяма част от помощните заеми. И също така, вината се хвърля върху МВФ, който дава помощни заеми срещу въвеждането на политика на строги икономии.
Очевидно кризата  и членството в ЕС са една от причините за изборния гняв на италианците. Но има и друга, много по-важна причина. Мнозинството избиратели са загубили доверието в традиционните партии и искат нови лица в управлението на Италия. И също така искат да има ясна отчетност пред гражданите от страна на кабинета, отчетност и контрол постоянни, а не от избори до избори. Всъшност именно това показаха последните избори в Италия.
Гласовете на избирателите, както никога досега, се разпръснаха сред множеството претенденти за властта и дадоха явна подкрепа на популиизма на движението „5 звезди”. С исканията си за постоянен контрол над властта и явен отлив на гласовете от вечните на власт, италианците фактически атакуват съществуващата политическа система. В това отношение изборите и нагласите в Италия силно напомнят за парализата на властта в България.
Сега в Италия вече се говори за нови парламентарни избори. Очаква се президентът Джорджо Наполитано да ги насрочи в недалечно бъдеще. Но дори бъдещите избори да изведат временно Италия от кризата на политическата й система, тази система изглежда е пред изчерпване. Както пред изчерпване са и традиционните политически партии. Дали пък Италия, наред с източноевропейските страни не предвещава край на ротацията във властта на едни, или други класически партии. И също така дали италианските избори не предвещават настъпването на нова епоха на действена форма на управление на гражданското общество.