Всичко започна с фалита на американската банка Лимън Брадърс и последвалатга тежка финансова криза. Закономерно, финансовата криза се превърна в икономическа. И то и в трите центрове на икономическа мощ. На свой ред, дойде високата безработица – в САЩ около 8 процента, в Китай вероятно много по-висока, макар да не са публикувани точни данни. Но в ЕС броят на останалите без работа заплашително напомня пикът на безработицата в САЩ по време на Голямана депресия от 30-те години. Разбира се, има големи разлики, както в структурата, така и в равнището на безработица в трите центъра – САЩ, ЕС и Китай, както и на разликите в усилията за нейното овладяване.

Това, което с голямо съжаление трябва да констатирам е, че Европа стана фокус на останалите без работа. Това от своя страна, доведе политическа криза. Да вземем за пример Италия. На състоялите се там парламентарни избори новосъздадената партия „Пет звезди”, спечели на изборите повече от една четвърт от гласовете. Докато професионалният икономист и политик Марио Монти взе само десет процента. Партията „Пет звезди” издигна лозунга за отказ от изплащането на националния дълг. И това е по-малката злина. На ботуша безработицата е 11,7 % което далеч не е най-високия процент в ЕС. Най-лошото е, че управляващите в Европа елити възприеха като лекарство германския подход на строги икономии и рязко съкращаване на държавните разходи. Но това е същинско безумие, при това състояние на икономиките в ЕС.

Срещу тази мантра се надигна мнозинството не само в Италия, но и в Испания, да не говорим за Гърция, където се роди радикална опозиоционна партия.

В центъра на вниманието на политическата класа в ЕС е как да се преодолее в новото време кризата, без страните членки на ЕС да банкрутират. Големият проблем е в това, че с редки изключения, икономиките на страните от ЕС, особено от еврозоната, продължават да се свиват и в резултат на улицата биват изхвърлени милиони. Затягането на коланите би било оправдано, ако ставаше дума за финансова стабилност, нещо което зависи от съгласието на различните слоеве от обществото. Но главната цел на ЕС, при сегашното положение на висока безработица, би трябвало да бъде борбата с нея, като главна насока на действията на управлаващите елити. Защото нетърпимо високата безработица неминуемо води до политическа криза.

Нека погледнем каква е картата на днешната безработица в ЕС. Само в германския блок – Германия, Австрия, Холандия и Люксембург, тя е по-ниска от 6%. Но в непосредствено съседство на германския блок, безработицата е значително по-висока – в Дания 7,4%, във Великобритания 7,7%, във Франция 10,6% и също толкова в Полша. Но ако се отдалечим още от Германския блок в посока на периферията, ще видим, че в Италия нивото е 11,7 %, в Ирландия е 14,7 %, в Португалия 17,6 %, в Испания 26,2 %, а в Гърция цели 27 %.

В този контекст трябва да отбележа мястото и ролята на Германия – третият по ред износител в света. Нейният експорт състявлява 51 % от германския БВП, като повече от половината от този износ се пада на странтите от ЕС. Неслучайно, за едно десетилетие Германия е натрупала търговски актив от един трилион долара. По тази причина, Германия стои твърдо зад еврото, защото именно с негова помош, тя превръща ЕС в зона за свободна търговия или по-точно за германски експорт. Без това, германският БВП, експорт и икономическа доминация не биха просъществували дълго време.

Държавите от ЕС със значително по-ниски от Германия разходи за работната сила, би трябвало да имат конкурентно предимство пред Германия. Но в дейстителност повечето от тези страни имат търговски пасив. Когато се разрази икономическата криза, по различни причини, тези държави не съумяха да урегулират със собствени сили своя търговски пасив.

Разбира се, това не означава, че страните от периферията на ЕС не са се разпростирали извън чергата си, включително с високите социални разходи. Затова, когато се разви финансовата криза, главно страните от южната периферия затънаха в дълбока дългова криза, от която не могат да излязат в обозримото бъдеще.

В крайна сметка, проблемът е в това, че икономически ЕС се е изградило около една мощна икономика – тази на Германия, която е четвърта в света по БВП, където експортът е главния икономически двигател. В перферията на ЕС вече има явни признаци на германофобия. Дали пък това няма да доведе до тежка политическа криза, която да е в състояние да разруши не само еврозоната, но и целия ЕС.