Най-общо може да се каже, че истински печеливши от глобализацията на икономиката няма. Но относително печеливши се оказаха САЩ, а относително губещ – Европейският съюз. И по конкретно – еврозоната. Голямата слабост на ЕС е ниският икономически растеж, продължаващата рецесия, загубата на конкурентоспособност и огромният частен и държавен дълг.
Нещо повече, изглежда се разпада досегашната схема, при която германският блок – Германия, Австрия и Холандия, спасяваше с огромни кредити периферията на ЕС. Ако под периферия разбираме не само Гърция, България и Румъния, чийто икономики буксуват на едно място, но и такива държави с голяма икономика, като Италия и Испания.
В периферията се чувства невероятна умора от постоянните мерки за строги икономии, докато в страните-кредитори от германския блок силно намялява готовността да спасяват затъналите в дългове държави от еврозоната.
Начинът, по който „бе спасяван” малкият курортен остров Кипър, преля чашата на търпението. Впрочем, и преди кризата в Кипър, затягането на коланите в периферията доведе до успех на популистката партия „Пет звезди” в Италия и до невиждани протестни демонстрации в Испания. Започва да си пробива път девизът „всеки да се спасява сам”. Наред с това, заради настояването на Берлин да надзирава бюджетите на слабите членове на еврозоната, срещу отпускане на многомилиардни кредити, доведе до явни признаци на германофобия. Защото, по мнението на мнозинството в страните от периферията, днес можем да говорим не за европейска Германия, а за германска Европа.
Извън еврозоната Великобритания продължава усилията за възстановяване на икономическия растеж, но засега без особен успех. Силни настроения срещу политиката на строги икономии, оправдавана със запазването на финансова стабилност, се наблюдават в България, Румъния и Унгария.
Но да насочим погледа си извън ЕС. В Китай легалната смяна на ръководството премина определено без проблеми, но по думите на бившия премиер Уън Дзябао, китайският икономически модел остава „нестабилен, небалансиран, некоординиран и невъзможен за подържане”.
Проблемите на днешен Китай са многобройни: нарушен баланс между развитите крайбрежни райони и вътрешността на страната, както и между градските и селските региони; голямо ниво на спестяване, поради липсата на здравно и пенсионно осигуряване; нарастващо огромно социално неравенство; тежко замърсяване на околната среда, което води до застрашаване здравето на китайските жители.
Новото китайско ръководство откровено говори за необходимостта от дълбоки реформи и ребалансиране на икономиката, но върховният ръководител на страната Кси Дзин Пин и неговото обкръжение са крайно предпазливи, действат много постепенно и са с консервативни нагласи.
В Китай, Русия и донякъде в Бразилия и Индия, държавният капитализъм е пуснал дълбоки корени, поради което не са възможни бързи и дълбоки реформи. В резултат на това, през идната 2014 г. може да настъпи в тези страни сериозно икономическо изпитание. Включително и рязко спадане на темповете на икономическия прираст.
На свой ред, Япония се опитва, при новия си премиер Абе, да спре дефлацията (поскъпване на парите в обръщение), да даде тласък на икономическия растеж и да върне доверието на бизнеса и потребителите. Но икономическите предизвикателства пред Токио са много сериозни. Не е ясно как може да бъде овладяна дефлацията и дали големите фискални стимули и мерките за строги икономии няма да направят непоносим държавния дълг и т.н.
В другите региони на света, като например Близкия изток, се наблюдава голяма нестабилност от Магреб до Пакистан. Изключение прави Турция, с нейния динамичен частен сектор, висок потенциал за растеж и голям процент население под 30 г. Но и Турция понася щети от кризата в еврозоната, като нейното потенциално членство в ЕС се отлага за неопределеното бъдеще.
С други думи, дали в тази доста мрачна ситуация, Съединените щати не се явяват като лъч на надежда? Защото в Америка вече се наблюдават редица окуражаващи икономически тенденции: нормализация на жилищното строителство, енергийна независимост, благодарение на технологията фракинг на шистовите залежи, подобряване на ситуацията на трудовия пазар. Всичко това става на фона на поскъпването на работната ръка в Азия и настъплението на автоматизацията и роботизацията в САЩ. Наред с това се възстановява преработващата индустрия и се наблюдават положителни тенденции, както във финансовия сектор, така и в реалната икономика.
В крайна сметка, изглежда при сегашната пет годишна глобална криза, САЩ се оказват с най-малко проблеми и с най-добри непосредствени перспективи. Остава въпросът – ще изиграе ли Америка ролята на икономически локомотив, който да изтегли от глобалната криза останалия свят...