Режимът в Северна Корея, който се представя като яростен и готов на всичко, жизнено зависи от Китай, който го знабдява с храни, петрол и въоръжение. Оттук е и силното влияние на Пекин върху Пхенян. Според мен, Пекин не иска избухването на вайна на Корейския полуостров. Защото му е ясно, че при участието на американската стратегическа авиация, какъв ще бъде евентуалния край – разгром на КНДР и евентуално обединяване на двете Кореи, под егидата на Сеул и Вашингтон.
Най-малкото затруднение, в случай на обединението на Северна и Южна Корея, за Китай би бил неизбежния поток от бегълци от Северна Корея. Но много по-важно е, че вместо сателитната КНДР, която разиграва ядрен покер, съсед на Китай би станала обединена Корея, под силното военнополитическо влияние на Вашингтон. И заедно с това, Китай би имал за съсед съюзник на САЩ, с разположени в него американски военни сили. С други думи, силно би се променил балансът на силите в азиатско-тихоокеанския регион (АТР), във вреда на Китай.
От друга страна обаче, високото напрежение на Корейския полуостров има за Пекин и известни изгоди. Първо, защото надвисналата война, съпроводена с ангажиментите за намеса на САЩ, поставят на изпитание съюзничеството на Америка със страни като Южна Корея, Япония и Филипините, с които Китай води спорове за редица острови в АТР. Второ, Япония не е сигурна в достатъчна степен в намесата на САЩ на нейна страна, при един конликт с Китай. Затова Токио, както и Сеул, не са далеч от мисълта спешно да създадат свое ракетно-ядрено оръжие. Трето, Китай иска да доминира в АТР, като измени баланса на силите в този огромен и проспериращ регион. Трето, за разлика от началото на 50-те години, когато Китай се намеси в корейската война, сега Пекин няма намерение за военна намеса, но е заинтересован американските гаранции към Южна Корея, Япония и Филипините, да бъдат поставени на сериозно изпитание. Като в същото време не се забравя, че Съединените щати са затърнали в афганистанското тресавище. Евентуалното участие на САЩ в още една война, било на Корейския полуостров или някъде другаде в АТР, днес не може да намери силната подкрепа на американското общество и Конгреса.
Съвсем различно стои проблемът с иранското ядрено оръжие, като вътрешната подкрепа за изпреварващи американски удари върху иранските ядрени инсталации, е значително по-силно изразена. Това е така и заради израелския фактор, който играе съществена роля в политиката на САЩ, и заради пълната липса на готовност на американското общество за сблъсък с Китай, заради събитията на Корейския полуостров.
С други думи, съюзничеството на САЩ с Израел е много по силно отколкото американското съюзничество с Южна Корея, Япония или Филипините.
От гледна точка на Китай, е изгодно КНДР да сплашва американските съюзници в региона и най-вече Южна Корея и Япония. Колкото до заплахите на Пхенян да удари с ракетно ядрено оръжие американската база на остров Гуам, това е малко вероятно.
С това не искам да кажа, че режимът в Пхенян е желан съюзник на Пекин, но поради липсата на по-добра алтернатива, бомбастичните заплахи на Пхенян изглежда ще си останат само за вътрешна севернокорейска употреба. Опасност от война на Корейския полуостров реално има, но Китай би искал да направи всичко според възможностите си тази война да остане само пропагандна.