Европейският съюз и конкретно еврозоната продължават да са в прегръдките на глобалната криза. Нещо повече, изглежда еврозоната е уязвимото звено на европейското обединение. Защото ЕС е изграден около мощната експортно ориентирана икономика на Германия. Но в самата Германия нарастват настроенията срещу ЕС и еврозоната, заради стотиците милиярди, които Берлин налива в крайно закъсалите държави-членки на европейското обединение. На този фон, съвсем неслучайно, се роди партията „Алтернатива за Германия”, която е създадена в спешен порядък от представители на германския елит, при това членовете й са личности с академични титли.
Начело на „Алтернатива за Германия” е професорът-икономист Бернт Люке, който в миналото принадлежеше на партията на Ангела Меркел – Христиан демократическия съюз. Тази нова партия – открито евроскептична, слага началото, а може би и политическия връх на съпротивата във Федералната република срещу източването на германските ресурси за спасяването на европейския юг – Гърция и Португалия, а вече и големите Италия и Испания.
Според първите проучвания на общественото мнение, партията „Алтернатива за Германия” има шансове да прескочи петпроцентовата бариера за влизане в Бундестага, като откъсне гласове от управляващата коалиция на десницата. Но дори да не прескочи петпроцентовия праг, новата антиевропейска партия може сериозно да обърка сметките на канцлера Ангела Меркел, с което да доведе до свалянето й от канцлерския пост.
Солидарността между членовете на еврозоната е крехка – едни от които като Германия се оплакват от постоянно възникващата необходимост да спасяват южния фланг на ЕС, докато другите – държавите от юга издигат глас срещу диктата на Берлин. Разбира се, напълно нормално е за германците, които дават огромни помощи и кредити, да искат по някакъв начин да контролират бюджетите на страните-реципиенти, но тези реципиенти от доста време вече протестират срещу т.нар. диктат на Берлин.
Наблюдателите на бреговете на Рейн подчертават, че „Алтернатива за Германия”, ако не друго, то най-малкото ще отцепи достатъчно гласове на септемврийските избори от дясноцентристката коалиция ХДС-ХСС и ще поднесе по този начин изборната победа на лявата коалиция между социалдемократите и зелените. Първите засега проучвания на общественото мнение сочат, че всеки четвърти германски избирател изглежда е готов да даде гласа си за новосъздадената партия „Алтернатива за Германия”. Това се обяснява с две главни причини. Първо, във времето на глобална икономическа криза Германия самата се нуждае от собствения си финансов ресурс, който изтича на юг без очевиден положителен резултат. Второ, обществата в страните, на които Германия помага с огромни средства, все повече се настройват срещу германската доминация заради нейната роля на главен разпоредител. Нещо повече, в Гърция, а и в други страни от еврозоната, се засилват антигерманските нагласи, които придобиват все повече гротескни форми. На плакатите на протестиращите често канцлера Ангела Меркел е изобразена с пречупен кръст на ръкава. И въобще внушенията на протестиращите срещу обективно налагащото се затягане на коланите все по-често намира израз с внушения за нацисткото минало на Германия по времето на Хитлер.
В самата Германия немалко хора са крайно засегнати от безобразните внушения на протестиращите от южните страни на ЕС, като са убедени, че тяхната страна и конкретно правителството на Ангела Меркел води Федералната република в опасна посока. Наистина германското недоволство, заради огромните финансови инжекции, които Берлин прави в страните от европейския юг, достигна своите възможни граници. Защото в Германия трудовият пазар е в относително добро състояние, цената на взимането на заеми е сравнително ниска и Германия е близо до достигането на балансиран бюджет.
Новата партия „Алтернатива за Германия” призовава за опростяване на данъчната система, престуктуриране на субсидиите за енергия и привличането в Германия преди всичко на квалифицирани имигранти. Впрочем, всичко това звучи напълно естествено. В допълнение „Алтернатива за Германия” предсказва, че ако еврото катастрофира, това не означава и самият ЕС да се разпадне. Има известна ирония в това, че ако новата партия допринесе за изборна загуба на Ангела Меркел, това ще доведе на власт социалдемократите и зелените. А тази лява коалиция е значително по-проевропейски настроена от управляващата сега дясноцентристка коалиция.