В западния печат се появиха анализи, които внушават, че Китай променя ядрената си полтика. Още от 60-те години на миналия век, когато Китай започна да изгражда своя независим от Съветския съюз ядрен потенциал, Пекин обяви, че никога и при никакви обстоятелства няма пръв да употреби ядрено оръжие. С други думи, подобно на руснаците, китайците декларираха, че няма първи да прибегнат към употреба на ядрено оръжие.
Междувременно Пекин полага големи усилия да развива своя ракетно-ядрен потенциал. Това включва стратегическите ракети с междуконтинентален обхват.
Но изненадващо в последната „бяла книга” на Китай, липсва потвърждение на този ангажимент. Затова някои западни наблюдатели, предимно американски, обръщат сериозно внимание на променената от Пекин доктрина по ядрения въпрос.
Очевидно, по такъв важен въпрос не може да се предполага, че съставителите на „бялата книга” просто са пропуснали да потвърдят досегашната ядрена доктрина на Китай.
Отдавна отмина времето но теорията на Моа Цзедун, че ядреното оръжие е „книжен тигър”. Нещо повече, добре известно е, че сегашният китайски върховен лидер Си Дзинпин активно се занимава с ядрените въпроси в сферата на военните нужди.
Въпросът за промяната в китайската ядрена доктрина сега става особено актуален във връзка с последните заплахи на Северна Корея да нанесе ядрени удари срещу Южна Корея, Япония и дори Съединените щати.
Не е тайна, че Китай усилено модернизира своите конвенционални и ядрени военни сили. Наред с това, в последно време не само Корейският полуостров, но и целят Азиатско-тихоокеански регион /АТР/, се намира в състояние на високо военно-политическо напрежение. Естествено възниква въпросът – дали новата ситуация в АТР не е причината за радикалната промяна в китайската ядрена доктрина? Още повече, че китайският лидер Си Дзипин в последната си реч пред китайски военни, отговарящи за ракетно-ядрените сили на страната, също не повтори досегашната позиция на Пекин да не използва първи ядрено оръжие.
Между другото, освен значително нарастналото напрежение в АТР, има и друг фактор, който вероятно е предизвикал съществената промяна в китайската ядрена доктрина. Става дума за това, че напоследък САЩ разработиха стратегически ракети с голям обсег, и с конвенционални заряди, които теоретично биха могли да унищожат китайските ядрени ракети още в силозите им. Това се дължи на изключително високата точност на новите американски ракети. Този фактор също може да има пряко отношение към промяната на ядрената стратегия на Пекин.
Високото напрежение в АТР през последните месеци е на път да изостри до крайност китайско-япоснските отношения, които се влошават заради неразрешения спор между Пекин и Токио за архипелага безлюдни острови в АТР. За тези острови обаче се смята, че може да станат важен източник на петрол и природен газ, нещо от което имат остра нужда, както Китай, така и Япония. Тук му е мястото да отбележа три фактора. Първо, Япония се намира под американския ядрен чадър, което означава, че една война между Китай и Япония, много бързо може да се превърне в термоядрен апокалипсис. Второ, докато Съединените щати и Русия постигнаха договори за взаимно съкращаване на ядрените си арсенали, Китай засега се държи на дистанция от такива ангажименти. Същото важи и за Великобритания и Франция, които са сериозни ядрени сили. Трето, най-доброто решение би било включването в преговорите, както на Китай, така и на Великобритания и Франция в едни петстранни преговори, които да бъдат адресирани към новото разположение на ядрените сили. Разбира се, едни такива многостранни преговори биха били много трудни. Но пред заплахата от избухване на ядрена война, си заслужава да се направят опити за многостранни договорености и контрол над чудовищно разрушителните ядрени оръжия. Мисля, че все пак инициативата за подобна кръгла маса – САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция, е предостатъчно назряла. Защото ядреното оръжие, като възпиращ фактор срещу външна агресия е едно, съвсем друго е неговото използване при една въоръжена конфронтация.
