Днес 12 юни, премиерът Ердоган трябва да се срещне с представители на протестиращите. Това е стъпка в правилната посока, тъй като премиерът показва известно признание и уважение към протестиращите. Досега Ердоган засилваше с риторикатата си и бруталните действия на полицията напрежението и показваше, че не е склонен към компромис. Очевидно сега проблемът далеч не е само в плановете на правителството да застрои площадът Таксим в Истанбул. Проблемът вече е за съдбата на светската демокрация в Турция. Ще видим как ще завърши срещата на Ердоган с представители на протестиращите. Но ще подчертая, че досега турският премиер с неотстъпчивостта си и с крайните си изявления, да не говорим за бруталните действия на полицията, сам се озова притиснат в ъгъла. Формално погледнато, всяка негова отстъпка пред протестиращите, може да го престави, като слаб премиер. Поне така си мисли Ердоган и неговата проислямска партия „Справедливост и развитие”.
Сегашният момент е критичен, защото до голяма степен се предрешава съдбата на демокрацията и светската държава в Турция. По мое мнение, дошло е времето Ердоган да покаже, че се вслушва в исканията на протестиращите, вече не само в Истанбул, но и в цялата страна. Може би задоволително за протестиращите би било, ако Ердоган отсрочи плановете за застрояване на площада Таксим, като обещае допълнително обсъждане на въпроса с експерти и обществеността. Това че Ердоган има силна подкрепа, особено в традиционалистката провинция, не бива да бъде основание за пречка на един равностоен диалог с активната част на турското общество.
Известно е, че Турция многократно е била раздирана от конфликтни противоречия – противоречия между основните сегменти на страната, между светската и религиозната част на обществото, между управляващите и работническата класа, между левицата и десницата. В миналото тези конфликти често биваха овладявани с помощта на армията, която бе самоопределил се защитник на наследството на Ататюрк и светската държава. Сега обаче, след като с ловки маневри Ердоган „по демократичен път” неутрализира ръководството на армията, такъв посредник и стожер на светската държава вече не съществува.
Има три варианта, по които може да се развие оттук нататък кризата в Турция. Първият вариант е Ердоган да отстъпи, като подаде оставка и бъдат насрочени нови парламентарни избори. Това обаче не изглежда особено вероятно. Вторият вариант е да продължи натискът на полицията, в продължение на много седмици, очаквайки протестното движение да се изтощи и издъхне. Третият вариант е „сирийският”, като конфронтацията се задълбочи и приеме характера на гражданска война. Все пак мисля, че това е малко вероятно. Защото Турция не е Сирия, а Ердоган не е Башар Асад.
В заключение искам да споделя две свои очаквания. Ако протестното движение бъде смазано със сила, това не само ще зачеркне успеха на Турция в развитието на демокрацията. Това ще сложи край на амбициите на Турция да бъде пример за демократична държава в ислямския свят. Нещо повече, ще сложи край и на амбициите на Анкара Турция да бъде призната за регионална сила и ще затвори окончателно нейния път към ЕС. Нещо повече, силовото смазване на протестите ще извади протестиращите извън съществуващата ислямско-демократична система. Накрая това ще накара значителната част от просветско ориентираното турско общество да обърне гръб на Ердоган и неговата партия, избирайки пътя на моралната и обструкционистка съпротива.