Блогът на kiselinchev :: Защо Путин е толкова популярен в Русия?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.07.2013 17:11 - Защо Путин е толкова популярен в Русия?

Автор: kiselinchev Категория: Политика

Прочетен: 2130 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.07.2013 17:13

По времето на президента Елцин СССР се разпадна. Главната опора на бившия СССР естествено стана огромната по територия Русия. По принцип, Елцин – напреднал алкохолик, даде възможност бързо да бъде разграбено богатството на Руската федерация. По съветите на западни кремлинолози бе извършена мащабна приватизация. От нея се възползваха най-ловките и повратливи членове на бившото съветско общество, които получиха огромно богатство буквално на безценица. С бързи темпове Русия тръгна по низходящата спирала на икономическата катастрофа. Именно през този период на 90-те години на миналия век възникнаха прословутите руски олигарси – хора, които умеят да ловят риба в мътна вода. През 1999 година Елцин, чиято фамилия също се възползва от разграбването на държавната собственост, избра за свой приемник бившия офицер от КГБ Владимир Путин. Олигархията реши, че досегашната игра продължава по вече възприетия разбойнически начин и Путин просто ще продължи катастрофалната политика в икономиката и международните отношения, както при Елцин. Но уви, събитията в Русия при президентството на Путин се оказаха коренно различни. Новият президент бе твърд политик, с ясна представа за последствията от катастрофата на СССР и с не по-малко голяма убеденост и воля да смени досегашния курс на 180 градуса. Няма спор, че Владимир Путин установи една разновидност на авторитарното управление. Разбира се, той не е руски тиранин, а трезв и със здрава ръка автократ. Първата задача на Путин бе да ограничи във възможно най-голяма степен практически неограниченото влияние и безпрецедентно натрупано богатство на олигарси, като Ходорковски, Абрамович и Березовски. Втората голяма задача, която Путин упорито преследва и до днес е да измъкне Русия от квази васалното й положение спрямо Запада. И на първо място, да се опълчи срещу световната хегемония на САЩ. Новият руски президент се възпозва от ракетно-ядрения паритет на Русия със САЩ, за да сключи споразумение за равностойно намаляване на ядрените потенциали на двете държави. По въпроса за избухналите по негово време регионални кризи, Путин зае твърда антизападна позиция. Да вземем за пример кризата в Сирия. Тази арабска държава бе последната опорна точка на Русия в ключовия регион на Близкия Изток. Москва застана зад диктаторския режим на Башар Асад, като същевременно продължи да го снабдява с модерни въоръжения, включително с ракетния комплекс С-300. При Путин руската икономиката, макар и залагаща главно на износа на енергоносители и метали, показва темпове на годишен прираст от около 6-7 процента. А това е може би най-важното за популярността на руския президент, защото благоприятно се отрази на благосъстоянието на широка част от руските граждани. Естествено всичко това не само не се понрави на Запада, свикнал по времето на Елцин да налага интересите си по света, но и доведе до острите нападки в западните медии срещу курса на Путин. В крайна сметка, и на Запада стана ясно, че политико-дипломатическото противопоставяне на Русия не води до нищо добро. В САЩ отново бяха принудени да направят преоценка на състоянието на междунароните отношения и световната политика, съзнавайки, че без сътрудничеството на Москва не може да бъде решен нито един важен международен проблем. Благодарение на твърдата си квазиавторитарна политика, в Русия и по света, Путин спечели подкрепата на мнозинството руснаци, изпаднали в трудно положение след смяната на системата и грабителския капитализъм. Съвсем очаквано, срещу Путин се настрои нововъзникналата “средна класа” в Русия, чиито лидери се стремяха да наложат някакво жалко подобие на западния политико-икономически модел. В резулатат на това бяха многохилядните протести срещу Путин в Москва и другите големи градове на Русия. Но това се оказа една сравнително тънка прослойка от обществото, стимулирана от набързо създадените организации като Голос и Мемориал. Мнозинството руснаци, както и възроденият от Путин държавен апарат, останаха твърдо зад управлението на руския президент и неговото обкръжение. Пресен пример за новия независим и донякъде антиамерикански курс на Русия при Путин е случаят с емигриралия бивш американски шпионин Едуард Сноудън, който близо месец пребивава на летище Шереметиево в Москва. Защото президентът Путин отказва да го предаде на американските власти, с което допълнително подчертава независимостта на руската външна и държавна политика.

Нагоре