Досега надеждите за излизане от глобалната криза се свързваха главно със страните от БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай. Но сегашната глобална криза се оказа крайно подвеждаща и непредсказуема. Да вземем за пример Китай – втората след САЩ по БВП икономика в света. В продължение на две десетилетия китайската икономика нарастваше с годишен прираст от над 10%. Сега Пекин си е поставил скромната цел за прираст от 7,5% за текущата 2013 година. Все пак този прираст е повече от приличен, стига той да бъде реализиран.
В Индия, Бразилия и Русия прогнозите са за икономически прираст около 2,5%, което е едва половината от темповете им на досегашното икономическо развитие. Според меродавните икономисти-прогностици, се очаква двойно съкращаване на прираста на БВП. Общо за т.нар. бързо развиващи се страни вероятният прираст ще бъде средно около 5%. Това изглежда доста добре на фона на слабия прираст в САЩ, да не говорим за продължаващата рецесия в ЕС. Според специалистите икономиката на страните от БРИК тази година завършва първата си високо динамична фаза. През периода на бърз растеж БВП на страните от БРИК скочи от 38% на 50% от световния БВП.
В миналото бързо развиващите се икономики следваха донякъде традиционния за Запада модел, когато динамичният прираст през едни години се редуваше с подчертан спад, или най-малкото с отсъствие на растеж. Тази тенденция се смята за главната причина за констатацията, че БРИК все пак остават в категорията на бедните държави.
През миналите двадесет години, светът бе свидетел на невероятния икономически бум на огромния Китай, но този бум бе свързан с неимоверното нарастване на износа, широкото търсене в чужбина на китайски промишлени изделия и огромното натрупване от Пекин на финансови резерви – предимно в долари. Засега се прогнозира много по-нисък прираст на БВП в Китай, тъй като външните пазари са достигнали фазата на насищане през периода на глобалната икономическа криза. Китай се опитва силно да стимулира вътрешното си потребление, но засега това е неуспешно. В още по-голяма степен същото важи и за Индия.
Другите големи по население държави, като например Индонезия имат значително по-малко население от Китай, така че няма да могат да дадат съществен импулс на глобалната икономика. Прогностиците-икономисти, които залагаха на икономически растеж на БРИК по силно възходяща права линия, сега ще трябва да ревизират и то значително своите прогнози.
Някои специалисти допускат, че САЩ, които очевидно се измъкват от кризата, ще заменят БРИК като икономически локомотив на света. Все пак, изглежда, че в страните от БРИК най-големият проблем си остава провеждането на належащите социално-икономически реформи. Погледнато отдалеч, изглежда че Пекин е твърдо решен да извърши тези реформи. В противоположност на това, Русия при Путин, е затънала в копупция и клептокрация. Индия и Бразилия сакаш са загубили досегашния си устрем към дълбоки икономически реформи.
В заключение ще подчертая, че т.нар. вашингтонски консенсус, базиран на икономическа либерализация в съчетание с демокрацията, изглежда е изчерпал своите възможности за модерно развитие в глобален мащаб. Дали обаче на негово място ще дойде китайският модел на партийна автокрация и държавен икономически капитализъм остава открит въпрос. На този въпрос може да даде отговор само бъдещето през следващите едно-две десетилетия.