Решаването на проблема с химическото оръжие на Сирия предизвика разместване на пластовете в световния баланс на силите. Руското предложение за поставяне на сирийското химическо оръжие под международен контрол и последващото му унищожаване се отрази положително на имиджа и ролята на Москва в световната политика. Предложението на Путин преди всичко позволи на режима на Башар Асад да се измъкне от “клещите” на САЩ и Франция. Същевременно руската инициатива за Сирия даде възможност на Вашингтон и Париж да излязат от положението, запазвайки своето лице. Президентите Барак Обама и Франсоа Оланд бързо се хванаха за предложението на Москва, което едновременно спаси престижа на САЩ и Франция, но и укрепи позициите на Русия в арабския свят и сред световното обществено мнение. Владимир Путин излезе от сирийската криза като миротворец. Както изтъква френският печат Путин изигра блестящ ход, благодарение, на който в очите на световното обществено мнение се представи като политик спасил мира и водещ фактор при решаването на регионалните кризи.
Нещо повече, когато става дума за Близкия Изток, нито за момент не трябва да се забравя, колко взривоопасен е този регион, който е и главният източник на петрол за Запада. Запазването на свободните доставки на петрол е от ключово значение за намиращата се в петгодишна криза икономика на САЩ и Европа.
Когато Западът излиза през задната врата на кризисен регион – в случая Близкия Изток, през парадния вход някой друг влиза. В случая този някой друг е Русия.
Западът и преди всичко САЩ, се държаха крайно войнствено спрямо Дамаск. След постигнатия успех с химическото оръжие на Сирия, мирното решаване на сирийската криза върху основата на руската инициатива, доведе до това, че Русия излезе победител в дуела със САЩ. Сега във Вашингтон и Париж се поставя въпросът – дали тези две столици не са силно подценили днешните възможности на Москва? Очевидно това е така.
САЩ и Франция нямат работа в ожесточената гражданска война в Сирия, която при една външна намеса би предизвикала голям регионален пожар, със световни последствия. Принуденото отстъпление на Вашингтон и Париж може би означава, че вече идва краят на върховенството на Запада на международната арена. САЩ постепенно ще трябва да се откажат от статута си на световен полицай, докато Франция трябва да признае, че нейните претенции за велика сила отдавна вече не отговарят на реалностите в света.
Как да си обясним новия възход на Русия, при управлението на Путин? Защото само преди едно десетилетие, по времето на Елцин, Москва не само подвиваше опашка пред Запада, но и в общи линии следваше курса, налаган от западните столици. И най-вече налаган от Вашингтон.
Очевидно Кремъл се е отказал от някогашните си имперски амбиции, както и от политиката си на износ на своя социално-икономически модел. Второ, времето на еднополюсния свят, доминиран от САЩ, сравнително бързо отмина за сметка на нов многополюсен свят. Тук ще изтъкна въздигащия се Китай и бъдещето на държавите от БРИКС. Трето, усилията на Москва за сближаване с Пекин са предпоставка за потенциално формиране на руско-китайски квазисъюз, като противотежест на суперсилата Америка. Така че в непосрественото бъдеще САЩ ще трябва да укрепят връзките си с БРИКС, чието ядро са Русия и Китай.