Както повечето неща в съвременния свят, всичко се върти около парите. Особено във времето на неизживяна глобална икономическа криза. Така или иначе, в Брюксел протече срещата на министрите на отбраната на 28-те страни членки на алианса. Както можеше да се очаква, проблемът с военните бюджети на държавите от Северноатлантическия съюз се оказаха централни, както в прогнозите, така и във вътрешните спорове. Това, което обаче отличаваше сегашната среща не бяха въпросите свързани с Русия, а претенциите на съюзниците към Германия.
Ще отбележа, че от началото на 21-ви век бюджетите на натовските държави намаляха средно с 15%. Очевидно и тук е в сила сентенцията “Който плаща, той поръчва музиката”. А това несъмнено са САЩ, чиято лепта в НАТО се е увеличила от 63% на 72% от общия бюджет. Все пак НАТО имаше късмет, че Конгресът на САЩ потъна в горещи спорове за американския дълг, така че темата за финансирането на НАТО остана извън полезрението на конгресмените.
По повод острия недостиг на финанси генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, остро и критично подчерта, че ако тенденцията за недофинансиране на пакта продължи, НАТО няма да е в състояние да работи съвместно със САЩ, например във войната в Афганистан. На свой ред, желание да увеличат военните си разходи не проявиха европейските държави и най-вече богатата Германия.
Повечето европейски страни-членки нямаха никакво намерение да се въвличат в сирийската криза, която поне в аспекта с химическото оръжие бе уредена благодарение на руската инициатива. Френската военна операция в Мали се оказа, че е била обречена на неуспех без техническата и инфраструктурна поддръжка на САЩ.
Сериозни разногласия на срещата в Брюксел се проявиха във връзка с европейската система за противоракетна отрабана – ПРО, която трябва да бъде готова до 2018 година. В Брюксел стана ясно, че европейската ПРО ще бъде изградена със съучастието на Русия, за да не предизвиква сериозни опасения в Москва. Но и по този въпрос възникнаха спорове. Франция, която по времето на де Гол излезе от военната стуктура на НАТО, но се върна обратно при президентството на Саркози, даде да се разбере, че ни повече, ни по-малко вижда в европейската противоракетна отбрана нарушение на своя суверенитет. В допълнение на това усложнение се добавиха и намеренията на Турция във връзка с нейното сътрудничество с Израел – партньор на НАТО, както и вечният кипърски въпрос.
Още миналата година на срещата в Чикаго бе поставен въпросът за реформа на пакта, най-вече чрез оптимизация на военните разходи. Недостигът на средства принуди НАТО да търси сътрудничество с ЕС, защото редица западни държави членуват едновременно и в НАТО и в Евросъюза. Затова бе лансирана идеята тези държави да компенсират недостигащите средства за отбрана в частен порядък, взаимодействайки със структурите на ЕС.
Като пример за координация и оптимзация може да се даде следния опростяващ нещата пример. Ако страната Х има два самолетоносача, а страната У няма нито един, но притежава умение да използва самолетоносачите, то в случай на война и страната Х и страната У ще разполагат с по един самолетоносач.
В Брюксел Германия излезе с предложение за реформа, при която НАТО се разделя на няколко подгрупи, начело на всяка от които да има по една “водеща сила”. Това донякъде е в разрез с основополагащия за НАТО принцип на равенство между участниците, но очевидно някои трабва да са “по-равни от другите”.
И още един проблем свързан с Германия, където всяка военна операция, в която участва Берлин, трябва предварително да бъде одобрена от германския Бундестаг. Това значително би забавило действията на НАТО, а в случай на парламентарно неодобрение може да провали военната акция. Особено, ако Меркел направи коалиция с пацифистки настроените социалдемократи.
Всичко това разваля настроението на германския министър на отбраната Томас де Мезиер, който смята да се кандидатира за следващия генсек на НАТО.
На този фон си задавам въпроса: има ли основание за продължаване живота на НАТО? Защото вече отдавна го няма главният противник СССР, както и не съществува Варшавския договор. Така че мисля на НАТО не му остават още много години живот.
ТАКА ЧЕ НАТО Е НУЖЕН ЗА ЗАЩИТА ОТ РУСКАТА НАПАСТ И САМОЗВАНИТЕ МУ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ЗАЩИТА НА "СЛАВЯНСИТЕ" НАРОДИ!
РУСИЯ НА ПУТИН ДОКАЗА, ЧЕ НИЩО КОМУНИСТИЧЕСКО, ОТ ВРЕМЕТО НА СССР, НЕ Е ЗАБРАВИЛА И ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ТЕРОРА СИ НАД НАРОДИТЕ, КАКТО ТОВА НАПРАВИ В ЧЕЧНЯ, ГРУЗИЯ, БЕСЛАН И С ПОДДРЪЖКАТА СИ НА МИЛОШЕВИЧ, САДАМ, КАДАФИ И АСАД
