Кардиналният спор за икономическото устройство на страните в 21 век остана без категоричен и еднозначен отговор, както през миналото столетие, така и през първото десетилетие на 21 век. Мнозина теоретици и анализатори взимат за сравнение потъналата в тежък недоимък тоталитарна Северна Корея, сравнявайки я с процъвтяващата пазарно-демократична Южна Корея. Не може да се отмине и въпросът: главно икономически ли бяха причините за имплозията на СССР, съпроводена със скоротечната смърт на СИВ. На авансцената обаче сега излезе комунистически Китай, с неговия държавен капитализъм и зае второто място по БВП след САЩ.
В последно време анализаторите, наблюдавайки Китай, очакват в близко време там да настъпи краят на китайското икономическо чудо. Не е изключено да стане точно така, защото Пекин не успява да пренасочи екпортно ориентираната си икономика към икономика на вътрешното потребление. Но веднага искам да напомня случая с японското икономическо чудо, което завърши преди 20-ина години и Страната на изгряващото слънце зацикли в дългогодишна стопанска стагнация, от която не може да излезе и до сега.
Примери за предимството на пазарната и на централно управляваната икономика има достатъчно. Да вземем за пример западните индустриални държави, които повече от 5 години са в дълбока рецесия, за която мнозина предричат, че тяхната криза вероятно ще продължи до края на настоящето десетилетие.
Във всеки случай, ако разпадането на СССР се дължеше най-вече на това, че социализмът бе изчерпал жизнените си сили, то относителният икономически упадък на САЩ, не предвещава нищо добро. За повечето икономисти стана ясно, че свободният нерегулиран пазар не е панацея, особено когато води до драматично разтваряне на сициалната ножица между бедни и богати. Впрочеем, това днес го виждаме на практика и в България.
Изглежда, че оптимален вариант на икономическо устройство и развитие поне за сега не е намерен. Продължителната глобална криза кара мнозина икономисти и социолози сериозно да се замислят върху очевидните недъзи на глобализирания капитализъм.
Но да се върнем отново към Китай, където управляващите намират легитимност само балгодарение на динамичното развитие на страната. Икономическият волунтаризъм на Мао Дзе Дун бе заменен с реформаторският прагматизъм на Дън Сяо Пин. В резултат, в продължение на две десетилетия Китай се развиваше с двуцифрен прираст, така че след десетина години се очаква да настигне и надмине САЩ по БВП. Естествено всяка развита икономика в даден момент навлиза в своята зряла фаза, когато темповете на растеж спадат до няколко процента годишен прираст.
За САЩ, например, прирастът на БВП, изключвайки сегашният период на рецесия, е около 4%. В Китай, дори по време на глобалната икономическа криза, прирастът е 7-8% на годишна база.
Сега в света се появи група от икономически възходящи държави, каквито са например страните от БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай. За бъдещето на икономическото развитие на Русия не е възможно да се правят дългосрочни прогнози, както съм писал не веднъж. Защото руската икономика в огромна степен зависи от експорта на петрол и природен газ, пазарите на които са неустойчиви и трудно предвидими. Дали обаче Москва ще успее да диверсифицира стопанството си, опирайки се на своите инженерно-конструкторски кадри и квалифицирана работна ръка, за сега остава без отговор.
Не мога да изключа и някакъв смесен вариант на икономическо устройство, при който едновременно се използват предимствата на пазара от една страна – конкуренцията и адекватната реакция на потребителсктото търсене, и от друга страна активната намеса на държавата чрез механизмите на регулация, съчетана със социалната защита на обществото.
В тази посока модел за подражание ще дадат страните с възникваща и динамично развиваща се икономика. Това, което обаче може да се каже на сегашния етап е, че оптималният модел на икономиката все още не е намерен. Ще се огранича само с констатацията, че сегашната икономическа криза неизбежно доведе и до политическа криза в редица страни на света. Не мога да изключа, че социалната държава с внимателно регулирана икономика, каквато е скандинавската Швеция, например, би могла да се окаже оптимално решение за бъдещето икономическо устройство. Но с извиннение за журналистическото клише, само бъдещето ще покаже как ще се равива светът.
Швеция не е идилията която си представят...
J. Donus "bristen pa empati ar kann...