Привържениците на европейската интеграция се отнасят пренебрежително към опонентите си евроскептици. Според еврофилите, евроскептиците от холандската Партия на свободата, и френския Нацинален фронт или британската Партия на независимостта, предлагат опростени решения, адресирани към “простите хора” в своите страни. По принцип, евроскептиците са изявени популисти от десният фланг, които притеглят към себе си коварния национализъм, изплувал отново по време на глобалната икономическа криза. На свой ред, еврофобите разглеждат ЕС като абсолютно зло, виновно за всички тежки проблеми в собствените им страни.
Но между еврофилите и еврофобите има нещо общо.
Изброените по-горе евроскептични партии имат право, когато говорят за огромната евробюрокрация, отделяща от общия бюджет на ЕС колосални субсидии, например за аграрния сектор, което е в интерес на Франция, или финансират значителни инфраструктурни проекти в Източна Европа, включително в България. Това важи с пълна сила и за катастрофалните последствия от етноинтеграционната политика, провеждана в името на мултикултурализма.
Но има нещо много криво в позициите на евроскептиците – вместо да предлагат постепенно и поетапно решаване на сериозните проблеми, те са убедени, че тези безспорни проблеми са резултат от опитите на еврофилите да лишат националните държави и техните правителства от законния им статут. По думите на британския евроскептик Найджъл Фаридж толкова опити се предприемат, както от либералния елит, така и от бюрокрацията в Брюксел.
Холандският политик – евроскептик Валдерс приглася на британските си съмишленеци да обединят своята партия и нейните подръжници с партията на френските шовенисти на Марин Льо Пен на предстоящите избори за новия Европарламент. Самата Льо Пен обича да повтаря: Аз не съм нито лява, нито дясна, а патриот на Франция. Льо Пен е категорично против опитите на еврофилите да отслабят френския суверенитет. Но и в лагера на еврофилите има много сериозни проблеми. Така например, през октомври прозвуча декларация от името на всички главни партии в Европарламента, в която под общ знаменател бяха поставени “нацинализма, антисемитизма” и всички други форми на нетърпимост към движенията, които са в опозиция на европейския интеграционен проект. В тази декларация се осмива национализма като примитивен, а за евроскептиците се казва, че се опитвали да подкопаят европейския мир успешно отстояван след Втората световна война.
Но на думи еврофилите не са по-малко крайни. Така например, председателят на социалистическата фракция в Европарламента Ханс Свобода се опита да прехвърли цялата вина за гибелта на един италианец в Кент – Великобритания на “ксенофобския и агресивен климат” върху британската Партия за независимост. На свой ред, председателят на Европарламента Мартин Шулц нарече един от холандските депутати “фашист” за това, че холандецът си е позволил да поиска одит на разходите на председателя на еврокомисията Барозу. Нещо още по-крайно – лидерът на Либералната партия Уотсън си позволи да сравни евроскептиците с германските нацисти по времето на Хитлер.
Всичко това, наред с фантазиите на еврофедералистите предизвиква пълно недоумение, както недоумение предизвиква и националистическата реторика на евроскептиците.
В обединена Европа сериозно се поставя въпроса дъли национализмът в неговите крайни форми не е причината както за Първата, така и за Втората световна война. Безспорно нациоализмът е изиграл някаква роля за тези два световни пожара. Но днешните историци не слагат нацинализмът като основна причина и решаващ фактор и за двете световни войни, разрушили Европа. Еврофилите много често забравят за ролята на НАТО, като фактор препречил пътя на Европа към Трета световна война. Но именно такива опростенчески позиции на евроскептиците и еврофилите са главният фактор за това, ръководителите на ЕС да изглеждат слаби и неубедителни. Така или иначе, евроскептиците имат много сериозни аргументи, като например пълният отказ от нациналната държава. В същото време, еврофилите не могат да се откажат от европейската интеграция, която вече десетилетия наред дава своте плодове.
