Преди година еврозоната бе изправена пред страхове за излизането на Гърция от европейското обединение и пред застрашително високата цена на заемите за Италия и Испания. Всичко това създаваше усещането, че еврозоната и ЕС са на прага на финансово-икономически колапс. Днес рисковете за това, че монитарният съюз може да се разпадне, значително намаляха, но факторите създаващи катастрофолната ситуация в ЕС продължават да си казват тежката дума.

Няколко положителни развития в ЕС помогнаха да настъпи известно успокоение. Прездинетът на ЕЦБ Марио Драги заяви, че ще бъде направено всичко възможно за да бъде спасено еврото и веднага бе създадена програма за изкупуване на ценните книжа на застрашените страни в ЕС. Създаден бе и европейския стабилизационен механизъм, който разполагаше с 500 милиарда евро за да спасява европейските банки и техните изпаднали в тежка дългова криза правителства. Постигнат бе относителен успех за създаването на Европейски банков съюз. Дори Германия осъзна, че еврозоната е не само икономически проект, но и политически проект.
Нещо повече, най-после бе преодоляна рецесията в еврозоната, макар икономическото възстановяване да върви твърде бавно, като държавите от европейската периферия дори продължават да свиват своя БВП. Проведени бяха някои структурни реформи, а намаляването на единица от трудовите разходи за повишаване на конкурентноспособността в известна степен се наблюдаваше в Испания, Португалия, Гърция и Ирландия, но не и в Италия и Франция – две от най-големите икономики в ЕС.

Настъпи известно успокоение в ЕС и еврозоната. Но под повърхността фундаменталните проблеми останаха неразрешени. Първо, потенциалният прираст и до сега остава твърде нисък в страните от периферията, имайки предвид застаряващата работна сила  и вялото нарастване на продуктивността на работната ръка, като то остава на изключително ниско равнище от един процент.

Междувременно равнището на частния и публичния дълг, както вътрешен, така и външен, е все още много висок и продължава да нараства като процент от БВП. Това се дължи на бавния, или отрицателен прираст.  А това означава, че проблемът за средносрочната икономическа устойчивост продължава да бъде нерешен.

Същевременно загубата на конкурентноспособност в ЕС е само частично обърната в положителна посока, както и повечето подобрения във външнотърговския баланс са по-скоро временни, отколкото структурни. Суровата депресия в периферията на ЕС предизвика срив на вноса, но по-ниската цена на единица работна сила не успя да даде значителен тласък на износа. Еврото е все още твърде скъпо и ограничава международната конкурентноспособност на ЕС.

В крайна сметка, фискалната неустойчивост продължава да задържа европейския растеж, като основното въздействие се увеличава в периферията на ЕС, благодарение на кредитния разпад. Но разбира се, генералният проблем на ЕС, че напредъкът към създаване на банков съюз е, че фискалния икономически и политически съюз – всички по същество важни за дългосрочното развитие, върви твърде бавно. Единствено относно банковия съюз има известен напредък, докато в останалите три области се наблюдава застой. Дали конкурентните правила на ЕС, които принуждават банките да свият кредитирането си, ако получават държавна помощ, означават, че лихвите по дадените кредити ще останат твърде високи, а еврото твърде скъпо, за да дадат старт на по-бързо финансово-икономическо възстановяване на съюза.
Германия, водещата държава в ЕС се страхува, че всяка реформа към фискален съюз, ще се превърне от споделяне на дълговите рискове в нещо като “трансферен съюз”,  в който твърдото ядро на ЕС ще трябва постоянно да финансира периферията на съюза. И в тази посока на Берлин ще бъде отредено първото място на главен кредитор.

Освен това, ЕЦБ не иска да бъде мотор на прогресивна политика. За разлика от американския Федерален резерв, на Bank of England и Банката на Япония, ЕЦБ не се ангажира в количественото разхлабване на кредитите, а неговата стратегия за напредък е да държи лихвите на ниско равнище. Това обаче никак не е сигурно.

Същевременно нараства нежеланието на по-богатите и финансово стабилни страни в ЕС да продължават до безкрайност да финансират слабата периферия. За сега контрактът между центъра и периферията остава в сила: периферията се подлага на строги икономии, както и на реформи, докато стабилните страни от Северна Европа, начело с Германия, продължават да финансират периферията. Но еврозоната скоро може да се озове пред критична точка, като популистките партии на периферията се съюзят с антиевропейските партии на Северна Европа. Ако това се случи при предстоящите избори за европарламент, ще се разрази такава масова буря, която ще затормози и без това бавния икономически прираст.