Тежките проблеми и хаосът, които царят в България, би трябвало да бъдат предупреждение към Украйна, чиито граждани искат асоцииране и впоследствие пълно членство в ЕС. През миналата зима правителството на ГЕРБ спешно подаде оставка, след като българските граждани излязоха на многохилядни протести против непомосимите сметки за електроенергия. На смяна дойде правителството на БСП, подкрепяно от етническата партия ДПС. На голяма част от българите им бе дошло до гуша от некомпетентното управление на ГЕРБ, което фактически бе авторитарен тип управление на бившия пожарникар с огромно его Бойко Борисов.  Скоростната оставка на Борисов разбира се бе тактически ход, с който да запази влиянието на партията си за да се върне отново на власт.
Тактиката на ГЕРБ бе пределно ясна. Още от първия ден на кабинета на БСП с премиер Орешарски, подклажадни от дясно започнаха нескончаеми протести срещу управлението на социалистите. Проблемът с протестите формално бе предизвикан от назначаването начело на ДАНС на една тъмна личност – Деян Пеевски, който своевременно бе отстранен, но събитията показаха, че кипящото недоволство на българските граждани има много по-дълбоки корени.

България бе станала член на ЕС, но от това тя не престана да бъде заедно с Румъния най-бедната страна в Европа, но и страна с разрушена промишленост, и кретащо селско стопанство. Нейното активно население се подмами от празната по съдържание парадигма за някакъв “цивилизационен избор”, т.е. избор към Обединена Европа.

Разбира се, ЕС не е причината, най-малко основната причина, за окаяното положение на България. Истинските причини са други. Проведената масова приватизация унищожи индустрията на България, но за сметка на това роди олигарсите. Унас вече много години се повтаря твърдението за олигарсите и тяхното управляващо задкулисие.

Влизането в ЕС се оказа безпомощна крачка срещу това задкулисие, както и срещу дълбокия упадък на България. Смяната на политико-икономическата система, както винаги и навсякъде породи разделнието на печеливши и губещи. Отново както винаги и навсякъде, смяната на системата раздели опоскания народ на такива които ровят в кофите за боклук и такива, които живеят в палати и се возят в най-луксозни коли. Някои анализатори убедено твърдят, че корените на безпътието и хаоса у нас са предпоставени от половин вековната комунистическа система. И че именно нейното разрушаване води до политически хаос, драстично социално неравенство и липса на ясна  перспектива.

Трябва да посоча, че между новобогаташите и окаяните бедняци съществува една значителна социална категория, която някак си свързва двата края.
Казвам всичко това, за да напомня на свръхзапалените украинци, че това е, което вероятно ги чака. За мен е пределно ясно, че ЕС има минимален принос за сегашното състояние на България. На свой ред, Украйна е много различна от България, но в сърцевината на проблемите си е много сходна.

Както почти навсякъде в Обединена Европа  се появиха ултранационалистически партии, които теоретически могат и да обърнат назад европейската интеграция. Това естествено би било жалко, защото като проект ЕС беше многообещаващ. Но украинците, които мръзнат на киевските площади с настървение се стремят да се откъснат “цивилизационно” от Русия. Но все пак, украинците трябва да имат предвид следните фактори.

Първо, ЕС не е благотворителна организация. Второ, ЕС е свръхбюрократизиран, така че вниманието му е притъпено към проблемите на бедните държави-членки. Трето, ЕС не е истинско обединение, защото от европейската интеграция печелят няколко страни, начело с Германия.

Именно в този контекст трябва да се разглежда и напора за присъединяване на Украйна, една голяма държава, с развита, макар и не особено ефективна икономика.

Разбираем е донякъде стремежът на голяма част от украинците да излязат от руската орбита, като в никой случай не искат да участват в командвания от Москва Евразийски съюз. Но тези така въодушевени украинци от перспективата радикално да се откъснат от Русия и да влязат в ЕС, трябва все пак да имат на ум раздираната от социално-икономическа криза България – пълноправен член на ЕС.