Известно е, че в историята няма “ако”. Това, което е станало, е станало и е максимално вероятно, че е трябвало да стане. Въпреки този безспорен императив, популярното германско списание Шпигел прави опит теоретично да ревизира историята, като предположи тотална победа на хитлеровия Вермахт. По същество хипотезата на Шпигел се свежда до убеждението на германското върховно командване, че неговите сили биха успели окончателно да разгромят Червената армия, да спечелят битките за Москва и Сталинград, след което да установят ЕсЕс-овски контрол над цяла Европа и върху безкрайните пространства на СССР.

Но дори да допуснем, че след като Хитлер бе стигнал до предградията на Москва в началото на тежката и крайно сурова зима 1941-1942г., за която Вермахтът се оказал неподготвен, хипотетичната победа на безспорно най-опитната и пределно организирана германска армия, Втората световна война нямаше да приключи с военен триумф на Фюрера и неговата клика. Когато на Нюренбергския процес попитали бившия шеф на германския генерален военен щаб ген. Халдер кога е разбрал, че войната е загубена, той отговорил с една дума - Москва. Защото такъв развой на войната бе невъзможен, да не кажем изключен.

Първо, Хитлер не успя да спечели въздушната война за Великобритания, поради което британските и в последствие американаските бомбардировачи методично разрушаваха германските градове и тяхната военна промишленост.
Второ, да допуснем, че Вермахтът бе успял да изтласка съветските въоръжени сили някъде до Урал,  саможертвената и величава съпротива на съветските войни щеше да продължи със същата ожесточеност ии самоотверженост.
Трето, дори Германия да беше впрегнала за своите военни нужди индустриялния потециал на цяла окупирана Европа, този потенциал нямаше да бъде достатъчен за да  се противопостави на изведената зад Урал съветска оръжейна индустрия. Да не говорим за това, че след като не успя във въздушната война над Великобритания, срещу въоръжените сили на Хитлер се изправи развитата британска промишленост.

Тетвърто, извън обсега на Вермахта оставаше не само британската колониална империя, но което е по-важно, колосалният икономически потенциал на САЩ.

Но нека все пак проследим военно-икономическите фантазии, условно развити на страниците на Шпигел. Хитлер имал хипертрофиран план, наречен “Изток”. Той предвиждал да пресели десетки милиони германци в окупираните територии. Предвиждало се също така да изгради разгърната и интензивна железопътна и шосейна мрежи, които да водят от Берлин до крайните точки на окупирана Европа.

Столицата Берлин щяла да бъде прекръстена на Германия. Всички военни историци и техните невоенни колеги са убедени, че Хитлер е бил ненаситен завоевател с амбиции за пълно световно господство. Затова възниква въпросът, ако Хитлер все пак бе разгромил Червената армия, след като бе спечелил войната в Европа, какво евентуално Фюрерът би предприел спрямо САЩ.

Военноморска атака, съпроводена с евентуален военен десант на хиляди километри от европейския континент, практически е немислим. Да сключи сепаративен мир с Америка за подялба на света е също немислимо. Първо, защото германският диктатор не би искал да дели господството си с никой друг. Второ, защото САЩ начело с президента Рузвелт и неговия наследник Трюман, за нищо на света не биха тръгнали на сговор на Америка с нацистка Германия. Защото това би противоречило на всички идеали и принципи на демократична Америка. И трето, но най-важното, обединеният военно-промишлен потенциал на съюзниците: Русия, САЩ и Великобритания, значително надхвърля човешките и материални ресурси, както и чисто военната мощ на Германия. Освен това, Втората световна война по-рано, или по-късно щеше да завърши с разгрома на Третия райх, както впрочеем и стана.