И през нощта на 19/20 януари на площад Независимост в Киев имаше тежки сблъсъци между демонстрантите и органите на реда. Президентът Янукович предложи да изпрати специална група за преговори с протестиращите, но техните лидери заявиха, че искат лично да преговарят с украинския президент.
Както е известно многохилядните протести в Киев са срещу прекратяването от президента Янукович на преговорите за асоцииране на Украйна в ЕС. Това е въпрос, който засяга не само избухналия украински национализъм, но има и голямо геополитическо и геоикономическо значение.
Става все по-очевидно, че присъединяването на Украйна към обединена Европа и нежеланието на активното ядро от украинския народ да остане под прикритото господство на Русия, все повече се превръща в яростна борба за съдбата на Украйна.

Евросъюзът, който е крайно бюрократизирана общност, и преди всичко това важи за Брюксел, на сегашния етап остава определено пасивен по отношение на протестиращата украинска опозиция. Същото може да се каже донякъде и за Русия, която освен че застава зад про-руския президент Янукович, но и оказва натиск върху ръководството в Киев. На свой ред, САЩ се стремят да стоят настрана от украинските събития, за да не бъдат обвинени, че действат срещу Русия в зоната, която Москва определя като сфера на нейните привилегировани интереси.

Тук ще изтъкна, че в Москва не само не са готови да се разделят със своя доскорошен “протекторат” – Украйна, но и смятат тази 50-милионна страна с богати ресурси, като “другата Русия”, но малко по-различна. От Вашингтон престарелият геополитик – русофоб Збигнев Бжежински дава съвети на украинската опозиция да се обедини около един лидер, какъвто бе например Лех Валенса по време на революцията в Поолша.

Редица западни наблюдатели погрешно тълкуват революцията  на Евромайдана като закономерен изблик на украинския национализъм и категорично изразен стремеж на украинците да излязат из-под “похлупака на Русия” и да влязат в обединена Европа.

Не искам да полемизирам със западните “покровители”, на Украйна, за икономическите рискове от влизането на страната в ЕС. Това, че Кремъл не престава да акцентира върху слабата конкурентноспособност на Украйна в едно европейско обединение, доминирано от мощната икономика на Германия. Да не говорим, че Русия в случай на асоциирането на Украйна в ЕС ще затвори пазарите си за украинския износ, което по никакъв начин не може да бъде компенсирано от ЕС.
Не искам в случая да намесвам мястото на Украйна в геополитическите планове на Путин, но не мога да не отбележа, че Украйна е нужна на Русия за да постигне “критична маса” в сфирата на своите интереси.

Как ще се развият от тук нататък събитията в Киев, е невъзможно да се прогнозира. Защото изглежда, че между ЕС и Русия на полето на Украйна се води “война”, като се е оказала патова ситуация. Сегашният необичаен ентусиазъм на украинците да се присъединят към обединена Европа е колкото разбираем от националиистична гледна точка, толкова и илюзорен от икономическа гледна точка. Това го доказва опитът на страни като Румъния и България, които са пълноправни членове на ЕС, но може да се каже, че това не е вдъхновяващо за тези две страни.
ЕС е клуб преди всичко на богатите държави от Западна Европа, към които някак си с бели конци са пришити страните от южната перферия на европейското обединение. Примерът с дълбоката криза на Гърция – член на ЕС, е повече от показателен.
Според мен, обвързването на балкански държави с ЕС ще настрои враждебно Русия към нас и към Украйна, като това ще има значителни политически и икономически последствия.
И нещо много важно. В Украйна живее голяма руска общност. Ако най-западните райони на Украйна са принадлежали някога на Полша и Австроунгария, и използват този факт като доказателство за европейската си идентичност, то в останалите райони на страната, които отдавна са били свързани с Русия, на жителите съвсем не се харесват опитите да накарат Украйна да прави избор между ЕС и Русия. За тези украиинци е крайно неприятно да слушат сега напатките на Запада срещу Русия. Нещо повече, ако ЕС освен бюрократичния набор от условия и норми, бе показал разбиране за славянската и православна идентичност на мнозинството украинци, то асоциирането и членството в ЕС би било много по-приемливо, най-вече в Крим и Източна Украйна. Вместо това, обаче, тези многобройни жители на Украйна виждат и слушат постоянните напатки срещу Русия заради нейната привързаност към Украйна и нейното желание да развива руско-украинските връзки. Това е особено верно за източните и южни райони на страната. Там украинските жители основателно задават въпроса как ЕС би се отнасял към украинските ценности и култура.

ЗА РАЗЛИКА ОТ РУСИЯ
ИМПЕРИЯТА КОЯТО ГРАДИ СВОИ МИНАЛО И КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ
ПРИСВОЯВАЙКИ СИ МИНАЛОТО И КУЛТУРНАТА ИДЕНТИЧНОСТ
НА БЪЛГАРИ И УКРАИНЦИ.
В ИЗТОЧНА УКРАЙНА И КРИМ ЖИВЕЯТ ПРЕДИ ВСИЧКО БЪЛГАРСКИ ОБЩНОСТИ УДОБНО ОБЯВЯВАНИ ЗА РУСНАЦИ ОТ ПУТИНОВИТЕ МЕКЕРЕТА