Кризата в Украйна премина във фазата на силово противопоставяне. Изглежда, че от тук нататък са възможни главно два сценария. Условно казано – кадифения сценарий предполага, че протестиращите на площад Независимост в Киев стоят мирно, но огромнната част от украинското общество снема окончателно доверието си във властта. Импулсите от Майдана се разпространяват по цялата страна, като проникват и в “монолитното” управление на президента Янукович. Властта изпада в безтегловност.

Гълъбите в управлението вземат връх над ястребите . Силите на реда вече не искат да изпълняват заповедите на Янукович и твърдото му обкръжение, а спецсъединенията  Беркут се побратимяват с протестиращите. Протесторащите на площадът в Киев стоят мирно, но въздействието на протестиращите е проникнало в душите на мнозинството украинци. Така бе по време на украинската оранжева революция през 2004г. Вторият сценарий, който е по-малко вероятен предполага всенародно възстрание в голямата част от Украйна, сваляйки от власт прездинта Янукович и неговите подръжници. Ще напомня, че по време на оранжевата леволюция силоваците отказаха да изпълняват заповедите на централната власт, извършвайки революционен преврат. Това не беше просто метеж, а истинска революция насочена срещу узурпаторите на властта в Киев.
След двумесечните огромни протести на Майдана, все повече изглежда, че кадифеният сценарий става все по-малко вероятен. Янукович полага усилия да удържи властта си, но натиска на протестиращите не само че не отслабва, но и се засилва. Спецотрядите на Беркут освен полицейските палки и гранатите със сълзотворен газ разстреляха чрез снайперистите си няколко демонстранти.

Какво може да се очаква за напред в Украйна? Ястребите в обкръжението на президента му шепнат в ухото – “протестиращите не могат да ни победят и да завземат властта. Силовият апарат си остава верен, а Путин ни даде голям кредит. Като минимум половината украинци са зад нас. Докога повече ще търпим този бардак” . Ако украинската революция не продължи настъплението си, то властта ще премине в силово кантранастъпление.
В това време какво става на барикадите? Очевидно лидерите на огромния протест – Кличко, Яценюк и даже крайният националист Тягнибок не желаят силово противопоставяне. Но какво всъшност планират лидерите на Майдана?
Ако изключим личните им амбиции и се насочим към съдбата на Украйна, все по-ясно става, че “кадифеният сценарий” вече практически е невъзможен. Протестиращите повече от два месеца нагнетиха такова напрежение със своите яростни призиви и речи и изложиха такива искания, които биха означавали капитолацията на Янукович и неговия антураж. Изглежда че протестиращите постепенно се превръщат в революционери. А според законите на революцията се побеждава само тогава, когато през цялото време революционерите настъпват и стъпка по стъпка печелят победи.

Очевидно това не го разбира целият Майдан. Но радикалните елемнти на опозицията са наясно с тези фактори. Проблемът е в това, че лидерите и от двата лагера са доста твърдолинейни. Вече никой не блъфира. Развръзката по втория сценарий, според мен, е  предстояща.