Тревожните прогнози за страните с икономика в преход се завръщат. По време на глобалната икономическа криза имаха годишен икономически прираст от 6,5%. Това рязко контрастира с ниските темпове на обхванатите от депресията индустриални държави на Запад. Техниият среден икономически прираст бе едва 0,5%. Но сега икономическата конюнктура рязко се промени.
В Турция Националната банка бе принудена да вдигне лихвения процент, защото турската лира бе започнала бързо да се обезценява. Почти същото се случва във Венецуела и Южна Африка. Но от къде произтича този тревожен проблем?
Работата е в това, че страните с икономика в преход имаха голям търговски и бюджетен дефицит, който по време на глобалната кирза се компенсираше от прилива на огромни капитали от САЩ и другите развити индустриални държави на Запада. Сега този прилив на чужди капитали практически спря. Причината е в това, че Федералният резерв на САЩ въведе свободна парична политика и прирастът на страните с икономика в преход рязко спря.
Разбира се, има и други чисто вътрешни причини в икономиките на страните в преход, които си казаха тежката дума. Преди всичко това е политическата нестабилност в тези държави.
Но кой оглавява списъка на страните икономически застрашени от крах? На първо място е Венецуела, в която действат редица негативни фактори. Това са слабите показатели на износа, изтичането на капитали, валутната криза и политическата нестабилност в страната след смъртта на президента Уго Чавес. На второ място е Египет, който е обхванат от тежка политическа нестбилност, а на трето място е Аржентина, изпитваща валутна криза и висок бюджетен дефицит.
Специално внимание трябва да се обърне на икономиката на Русия, която пародирайки с китайските определения наричат “книжна мечка”. Тази огромна по територия и природни ресурси държава си пълнеше години наред хазната, благодарение на високите цени на петрола и природния газ. За сметка на това обаче, Русия не извърши необходимите реформи в държавния и частния сектор. В категорията на Русия са страните, които разчитат изключително на своя експорт на суровини. Между тях са Нигерия и Южна Африка.
Това, което на пръв поглед изглежда относително безобидно за отделните държави, може на практика да се окаже катастрофално. Повечето от тези рискови страни за сега не искат да признаят надвисналата над тях сериозна криза. Според международните икономически анализатори, икономиката в много от споменатите държави може да се разамине само с рязко забавяне на икономическите темпове.
Мнението на специалистите е, че в страните с икономика в преход през 2014 г. най-малкото ще има рязко забавяне на икономическия прираст, без обаче да се стигне до нещо подобно на азиатската криза преди няколко години. Тук трябва да отбележа, че мнозинството от рисковите страни нямат значителни дългове към външни кредитори, което е положителен факт. Като цяло, икономическата конюнктура в повечето от изброените държави е много по-благоприятна в сравнение с периода на глобалната криза, започнала от САЩ през 2008г.
В непосредственото бъдеще, ролята на котва в застрашените от рецесия държави ще играят натрупаните през периода на бум валутни резерви. Искам да изтъкна още два важни момента. Първо, капиталистическата пазарна икономика продължава да бъде в плен на алтернативно редуващи се периоди на бум и спад. И второ, не бива да се подценява негативното влияние на нарастващото икономическо и социално неравенство. Това неравенство, заедно с безработицата си остават главните язви на капиталистическата пазарна икономика. Тези крайно вредни фактори вече се разгръщат и в бившите соцдържави.
