Геополитиката се завърна в източната част на Европа. Размахът на протестите в Украйна се оказа изненадващ както за Запада, така и за Москва. Както многократно съм посочвал в моя блог, първопричината за вълната от протести в Украйна, преминаващи в истински сражения на демонстрантите със силите на реда, еднозначно показва, че отказът в последния момент на проруския украински прездинет Янукович за асоцииране с ЕС, вдигна на протест огромно множество граждани на Киев и Украйна. Западните медии са убедени, че президентът на Украйна охтно се е подал на натиска на руския президент Путин, който е подкрепил своя категоричен стремеж да не допусне асоцииране на Украйна с ЕС с 15 милиарда долара. Защото това би било решаваща крачка към нейното пълноправно членство в Евросъюза.
Известно е, че плановете на Путин да създаде Евразийски съюз под шапката на Москва, като противовес на ЕС, предвижда задържането на всяка цена на Украйна в руската сфера на превилегировани интереси. В перспектива Путин вижда православната славянска същност на Русия, Беларус и Украйна като основното ядро на планирания от него Евразийски съюз. Този хипотетичен съюз има за цел да възстанови под нова форма разпадналия се СССР през 1991г. Затова Москва прави всичко възможно да възстанови и охранява своето господстващо положение в постсъветското пространство.

Бурните събития в Украйна са един вид геополитическа проверка за силата и възможностите на Русия да запази решаващото си влияние в страните от близкото й обкръжение. На практика Путин изпитва днес силата и възможностите на своята интеграционна политика в лицето на Украйна, с оглед в недалечното бъдеще да изгради Евразийски съюз, като противовес на ЕС и НАТО. Затова на руския президент на всяка цена му е нужна разбунтувалата се Украйна, като за целта използва влиянието си над страните непосредствено окръжаващи Русия, прибягвайки към традиционните методи за въздействие – политико-икономически натиск, заплахи и подкупи и шантаж. С други думи, Русия откровено и в някакъв смисъл нагло предявява своите претенции за собствена сфера на влияние.

Но да погледнем събитията от гледна точка на Запада. Първо, неуспехите на американската политика и стратегия в Близкия Изток, включително тромавата реакция на събитията в Сирия, убедиха Кремъл, че САЩ са заплетени в своите хипертрофирани ангажименти по целия свят. Второ, руско-грузинската война от 2008г. показа, че при необходимост Русия ще прилага военна сила, което би трябвало да бъде “тревожен сигнал” за САЩ и ЕС. Но реакцията на Запада в този случай се оказа меко казано вяла и беззъба. Трето, за да засили практически своето влияние в постсъветското пространство, Москва увеличи с 16% военните си разходи през 2012г. и с 26% през 2013г.
Възможностите на Запада да окаже достатъчно влияние върху ставащото в Украйна, постепенно намаляват и намаляват. Защото при президента Обама, САЩ постепенно се оттеглят от глобалните си ангажименти, което свидетелствува за “умората” на Америка да играе ролята на световен полицай. Колкото до ЕС, без мощното американско съучастие, западноевропейските страни практически се оказват безсилни.

На първо равнище, сега в украйна се решава съдбата на нейното близо 50-милионно население. На второ ниво, според западните медии, под въпрос се оказват сигурността на скандинавско-прибалтийските-централно-европейски държави. Затова сега Западът спешно обсъжда оказването на значителна икономическа помощ на Украйна, по подобие на плана Маршал за Западна Европа след края на Втората световна война. На трето равнище, ключова роля играе засилващата се в Русия великодържавна политика.

Разбира се, всичко това е погледнато през западната призма. Но от гледна точка на Москва, събитията в Украйна изглеждат по коренно различен начин. Защото загубата на Украйна би означавало, че Русия би станала крайно уязвима за НАТО от югозападна посока.
Наистина, в най-новото време се смята, че военния фактор е станал твърде демодиран, но очевидно не така се мисли в Кремъл. Исторически Русия страда от обсаден манталитет, което до голяма степен обяснява нейната борба да запази Украйна в своята сфера на влияние и привилегировани интерси.