Известно време САЩ проявяваха относителна пасивност в политиката си към Украйна. Създаде се впечатлението, че Америка е отстъпила ръководната си роля на ЕС по горещия украински проблем. И преди всичко дава възможност на Германия, ръководната сила в ЕС, да се справи с проблема Украйна. Още повече, че Берлин заяви, че Германия трябва да води по-настъпателна политика. Казано накратко, нека европейците се справят с техните проблеми, дори когато става дума за колосалното изпитание, на което е подложена Украйна.
Няма да повтаряме повече първопричината за украинската криза, предизвикана от отказа на президента Янукович да подпише споразумението с ЕС за асоцииране. Вероятно тази стъпка на Янукович е следствие на силния натиск на Путин, съпроводен от отстъпки в цената на руския природен газ с 30%, плюс руски кредит от 15 милиарда долара. Сега обаче, САЩ решават да покажат кой ръководи Запада в колосалното му противопоставяне с Русия във връзка с украинската криза.

Основната идея на новия американски подход се базира на баланса на силите в региона. Не е случаен огласения в медиите телефонен разговор на заместник държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд, в който тя изразява презрението си към  ЕС. И също така препоръчва на американския посланник в Киев да действа бързо и без участието на ЕС, като спретне конкретна опозиционна коалиция, преди още руснаците да съобразят какво става в Украйна. И съответно да предприемат своите мерки.

Разговорът на Виктория Нуланд показва американската политика спрямо Украйна в нова светлина. Но не само това, прояснява се и отношението на Вашингтон към връзките между Германия и Русия, както и стратегическия подход на САЩ в тази крайно сложна обстановка, породена от нестихващите протести на Майдана.

Алтернативата на досегашната политика на САЩ се вижда в преминаването към стратегия на баланс на силите. В тази стратегия САЩ ще разчитат на естествените противоречия, съществуващи във всеки един регион, като пречат на появата на регионален хегемон и възпрепятстват групировките, които могат да засегнат американските интереси.

Новата стратегия на САЩ, може да бъде видяна в Сирия, където САЩ се въздържат от пряка намеса, позволявайки на враждуващите страни да изчерпят своите сили и енергия, а наред с това не им дават възможност да използват силите си в ущърб на интересите на САЩ.

Русия се превърна в проблем за САЩ след оранжевата революция в Украйна от 2004г., когато Америка подкрепи антируските сили и успя да създаде донякъде про-западно правителство. Москва видя в това операция на американските спецслужби за формиране на антируска политика в Украйна. Нещо повече, Москва съзря в оранжевата революция генерална репетиция на това, което по-късно би могло да се случи в самата Русия. Затова Москва контрира, спирайки подаването на природен газ за Украйна, отслабвайки украинското правителство. А злополучната за Грузия война с Русия напомни за възраждането на руската военна мощ. В резултат на това  в Киев се появи про-руско правителство, намалявайки опасенията на Кремъл.

Вашингтон имаше два варианта за действие. Първият бе да се даде възможност на баланса на силите да се утвърди, разчитайки, че европейците ще съумеят да възпрат Русия. Вторият вариант бе да се разчита на баланса на силите, но без американска пасивност. Както показа телефонният разтговор на Нуланд, САЩ не са убедени, че Европа има волята да възпрепятства действията на Русия.  Следователно, чисто пасивният модел на САЩ в случая не работи. Това предизвика сдържана, но не скрита американска подкрепа за антируските протестиращи на Майдана, както и създаването в Украйна на прозападно правителство.

САЩ не са готови за интервенция в постсъветското пространство, защото Русия е най-силната страна в региона и тя вече демонстрира своята мощ на бившата съветска периферия във войната с Грузия.

Но САЩ направиха същото , което правеха преди оранжевата революция – те подържаха намесата, предоставяйки финансова и психологическа подръжка на протестиращите, което би могло да доведе до смяна на режима на Янукович в Украйна с минимално участие и риск за САЩ.

В заключение, ще подчертая, че политиката и стратегията на САЩ към Украйна е продиктувана от силни антируски настроения, които в никой случай не говорят за това, че живеем в период след студената война.

ще си позволя да изкажа едно по-различно мнение,от гореописаното.
За мен САЩ никога и никъде по света не са търсили постигането на какъвто и да е баланс.Тяхната цел е била едно непрекъснато доминиране с цел управление на процесите(регионални,или световни),в свой интерес.Така стоят нещата и с Украйна.След като в Сирия САЩ не можаха да реализират поредната "арабска пролет",единствено,поради решителното противодействие на Русия,на основата на руското оръжие,САЩ тръгнаха "ва банк".Решиха да преместят дестабилизационния процес в Украйна,за да постигнат според мен,поне две цели:
- първата,да превърнат Украйна член на НАТО и по този начин да инсталират ракетите си ,буквално до Москва,с което да нанесат решаващ удар,върху изградената в Русия отбранителна система и да я направят практически негодна.В контекста на това,за какъв баланс на силите може да се говори - напротив,рязко дебалансиране.
- втората,която е по-скоро резервна, при провал на пъвата,е създаване чрез Украйна на една незарастваща рана и вбиване на клин,между ЕС(за мен Четвърти райх,подарен на Германия от САЩ) и Русия.Така ,в переспектива се създава един непрекъснат проблемен район,който,при липсата на неоходимите въоръжени сили в ЕС,да създава непрекъсната заплаха за ЕС и безпрекословното му подчинение на САЩ.
И в двата случая САЩ печелят,но не от баланса,а от дебаланса на силите в този регион на Европа.Така създавайки тази незарастваща рана ангажираща и ЕС и Русия,САЩ да могат на спокойствие с решаването на проблема Китай.
Първата задача САЩ не успяха да решат,поради инцидента с американския крайцер,въоръжен със системата "Иджис",който инцидент направо обезмисли изгражданата с толкова усилия и демонстрирана,като главна заплаха,едва ли не за света,система.Подвиха си опашките и решиха да поставят ударението на резервната задача.Доколко ще успеят,ще реши бъдещето и по-скоро Путин,който тихо,без крясъци,вади необходимия коз,в подходящия момент.