Известният американски анализатор Джордж Уил публикува доста странна статия за Украйна и за  политиката на САЩ спрямо Русия. Но нека се обърнем към логиката на ставащото в тази бивша съветска република.

Обама участва в 7-месечната война с Либия – страна, която с нищо не заплашва САЩ и не представлява за тях някаква важност. Въпреки това, телефонният разговор на вице президента Джо Байдън с Янукович бе единствената сериозна реакция на Вашингтон спрямо украинската криза, влияеща на политическата траектория на целия европейски континент.

За мен е напълно неясно как едното е свързано с другото. Либийската война бе голяма грешка на Белия дом във външната политика, но всичко, което той направи или не направи, нямат никакво отношение с кризата в Украйна. Следователно САЩ не трябваше да се намесват в либийската криза. Това обаче в още по-голяма степен се отнася към Украйна, изправена на прага на гражданска война. Ако в американския  истаблишмънт се смята, че Либия не е страна застрашаваща  САЩ и нe представляваща за тях важност, тогава защо са пропагандните оплаквания относно недостатъчната американска активност в Украйна?

Да се говори сега, че украинската криза влияе на политическата траектория на Европа е силно преувеличение. Изходът от украинската криза е важен за самата Украйна и за нейните близки съседи, начело с Русия.
Ще се измени ли политическата траектория на Европа в резултат от изхода на украинската криза е изключително преувеличение, подбудено на Запад от телевизионните репортажи за кръвопролитните събития на Майдана. Но какъвто и да бъде този изход е крайно съмнително да се предположи някакво сериозно сътресение в ЕС и неговия досегашен курс.

Сега обвиняват президента Обама, че не реагирал сериозно на събитията в Украйна. Но това почти сигурно се дължи на ограничените варианти за действие от страна на САЩ. Напълно погрешно е да се представя ставащото в Украйна като “финален епизод” на студената война. Подобно възприемане на драматичните събития в Украйна силно изкривява гледищата на американското правителство за това, което то може да предприеме. Впрочем това важи и за светогледа на критиците на Обама.

Колкото се отнася до украинската криза, то крайно тревожно е, че на Майдана бе приложена прекомерна сила и от двете страни. Да се надяваме, че примирието, постигнато с помощта на Германия, Франция и Полша ще сработи и ще се избегне ескалацията на напрежението.

Спрямо Украйна Западът вероятно ще наложи санкции, макар практиката да е показала, че те са неефективни и от тях страда предимно населнието на засегнатите страни. Като цяло може да се предположи, че САЩ не са в състояние ефективно да въздействат върху украинската криза.

Сега обаче начело излиза съдбата на Крим, населен предимно с руснаци, който през 1954г. тогаваршният съветски ръководител Никита Сергеевич Хрушчов, самият той украинец, подари Крим на Украйна. Местните сили в Крим за самоотбрана, заедно с група военни без отличителни знаци, завзе сградите на местните учреждения и заби там руското знаме. Да не забравяме, че Севастопол е базата на целия руски черноморски флот. Дали Путин ще предеприеме сега военни действия, или ще се опита да дестабилизира украинската власт над Крим и Източна Украйна, която силно клони към Русия, е големият въпрос оставащ за сега без отговор.