До 18-ти век Крим е бил в ръцете на татарите, които от полуострова са извършвали набези срещу руските земи вземайки в плен селяни за работна ръка. Но по времето на Екатерина Велика се взема решение да се сложи край на татарските набези. Императрицата на Русия, заедно с нейния фаворит княз Гририй Потьомкин превземат полуострова. Княз Потьомкин Таврически бил извънредно способен и неуморен в работата си. Той изцяло преустроил Крим, съоръжил го със Севастополската крепост, като защита срещу чуждестранни нашественици. Крим бил заселен с руснаци, за които Потьомкин построил хубави селища с тучни ливади и овце. Той направил всичко това с оглед на посещението в Крим на Екатерина Велика, за да блесне в нейните очи. Но един германски журналист от онова време представил всичко това като огромни изрисувани села на пътя, с тяхната подреденост и богатство. С една дума – като неотговаряща на реалността парадна фасада. От това тръгнали и станали нарицателни “потьомкинските села” и “потьомкинската дорога”, уж предназначени, за да бъде създадено фалшиво, но много благоприятно впечатление на императрицата по време на нейния път из Крим. Потьомкин бил и много успешен военноначалник, като предвождал руските войски във войните с Турция през 1768 г. и 1787 г., за което е бил произведен в генерал-фелдмаршал. Крим, с неговият субтропичен климат – палми, магнолии, кипариси, секвои и излаз на Черно море, постепенно се превърнал в любимия курорт за руските аристократи, а в светско време – за избраниците на режима в Москва. Това продължава до 1954 г., когато тогавашният съветски лидер по неизяснени от историците причини решава да подари Крим на Украйна. По онова време, след Втората световна война, Крим е бил доста разрушен, така че украинското ръководство не проявява особена охота да поеме върху себе си възстановяването на полуострова. Наложило се Хрушчов да привика при себе си партийния лидер на Украйна Кириченко и да го убеди в присъединяването на Крим към Украйна и за преселеването на полуострова на етнически украинци. Когато през септември 1953 г. новият съветски лидер Хрушчов посетил Крим, той бил потресен от катастрофалното положение на полуострова и от недоволството на неговите жители. При посещението си в Крим Хрушчов видял на летището самолет и незабавно се качил в него, нареждайки на пилота да лети към Киев. Няколко часа по-късно съветският лидер вече се договарял с украинското ръководство за предаването на Крим на Украйна и преселването на украинци на полуострова. Може би целта на Хрушчов е била като подари Крим на Украйна, да може впоследствие да я контролира цялата. Не е тайна, че по време на Великата отечествена война, а и след нея в Украйна са действали националистическите партизански сили на Степан Бандера, които били изблик на екстремисткия национализъм на Украйна. Скоро след това започнало налагането на украинския език на полуострова – в публичната сфера, имената на улиците и хотелите, както и на държавните учреждения и магазините, които вече били изписани на украински узик. Украински учители преподавали на местните деца на украински език. Това не се връзва с тогавашната официална линия на Москва за ориентирането на украинската политика в образованието към руската култура. В Крим обаче, не били предпримани сериозни опити за неговата украинизация. Градът герой Севастопол останал в руски ръце. А постепенното нарастващият след 50-те години наплив на туристи от Москва допълнително укрепили руският фактор. Националистично настроените украинци се отнасяли критично към възможността за реформи в региона. Но ето и най-интересното. Руската общественост научила за политическите подробности около предаването на Крим на Украйна едва през 1992 г. В архивите в Москва са намерени единствено документи за самото решение на Хрушчов, но не и за политическите ходове около вземането и провеждането му. Очевидно само много тесен кръг около Хрушчов е бил посветен в новата съдба на Крим. Но през 1992 г. на бял свят излизат много важни документи, на които по онова време не е обърнато никакво внимание. Става ясно, че гласуването за прехвърлянето на Крим от Русия на Украйна не е било проведено във Върховните съвети на Киев и Москва, а само в техните президиуми. По тази причина де юре решението за Крим е неправомерно. В допълнение, никъде не са отбелязани изказвания на представители на Крим или на неговите градове. Един от най-яростните критици на приетото не според законите и правилата решение за Крим, след 1992 г. когато са публикувани неизвестните документи, е Евгений Амбарцумов, който по времето на Горбачов е бил заместник-председател на Комитета на Върховния съвет по сътрудничество. Във връзка с предаването на Крим от Русия на Украйна и сделката на Хрушчов с украинския лидер Кириченко, Амбарцумов прекарва следния паралел: “Всичко това може да бъде сравнено само с тайния пакт между Хитлер и Сталин през 1939 г.”

Как я? Да се чудиш просто.

Не знам откога украинците се наричат така, но допреди век те официално са малоруси.Между другото, колкото украинци познавам, наистина са на изток от Киев, са с руско самосъзнание
Всъщност, Русия е създадена в днешна Украйна-Киевска Русия, има и българско участие-внучката на княз Борис -Света Олга. И не само тя. Държавата ни е била там, Киев носи името на брата на Кубрат
Както и да е. Според мене грешката е при определяне на границите на държавите, създадени от бившия СССР. Докато през 1954 г. не е било от особено значение в коя от републиките е Крим, той си остава в СССР, а той е вечен, такава е била нагласата, сега нещата не стоят така, има нови държави.
Може би е витаела надеждата, че това е ефимерно, преустройство и затова не се е обърнало сериозно внимание какъв проблем може да възникне
Поздрави за хубавия материал!

РУСИЯ И ПРАВОМЕРНОСТ
ХИМЕРИ ЗА ОПРАВДАВАНЕ НА ИДИОТА ПУТИН
ПУТИН И ПРАВО - В ЗАТВОРА НА ПРАВО